Водачо на слепци, независимо за коя от двете слепоти и водачества би си помислил някой! Ти (Св. Клименте) приготви на Бога народ избран, ревностен към добри дела, които видя чрез теб!... дари с мир своя народ, за да ти устройваме празниците в пълно веселие, прославяйки чрез теб Отца и Сина и Духа...

Теофилакт,
архиепископ Охридски
и на цяла България,
Житие на Св. Климент Охридски

Животът на средновековните славянски писатели, общественици и държавни мъже, общо взето, е слабо документиран. Причините за това се коренят в спецификата на епохата. Средновековието не познава биографията в съвременния смисъл на думата. То създава жития, т. е. биографии на светци. Това означава, че се описва животът само на онези изтъкнати личности, които са признати от църквата за светци. След тяхната канонизация веднага възникват творби, с които се чествува техният празник, отбелязан в църковния календар. За неканонизирани личности не се пишат жития. Допуска се само надгробно слово, а за царска особа—похвала; тези творби обаче са малко на брой в славянските литератури и не обхващат изцяло живота на светеца, тъй като имат други цели.

Житието като средновековен жанр притежава специфични особености. То има за задача не само да разкаже за живота на светеца, но редом с това да го възхвали, да го покаже като изключителен човек и заедно с това да посочи пример на читатели и слушатели за подражание. Възпитателната цел на житията често се поставя точно и ясно в техните уводи. Това от своя страна показва, че не всичко от живота на героя се разказва. Избягват се битови подробности, избягват се лични отношения, премълчават се грешки и слабости, сочат се само заслугите и достойнствата, подчертава се изключителното и величавото. Житиеписецът следи онази нишка от живота на светеца, която го представя като „угодник" и „любимец" божи, прави го светец. За да се покаже величието на героя, излизането му от кръга на обикновените хора, нему често се приписват чудодейни качества, пророчески дарби, използуват се легенди, придават му се дори такива положителни качества, които той не е притежавал и се разказва за дела, които не е извършил. Оформя се особен вид „света" биография, която не е същинска биография. В нея липсват някои моменти от реалния живот на героя, има силно изявена тенденциозност, исторически вярното се редува с легендарното, конкретният факт - с разсъждения от религиозен характер и стереотипна фразеология. Според това дали са написани от съвременници или от по-късни автори, житията могат да бъдат до голяма степен исторически верни или обратно — общи, шаблонни, със заемки от други жития. Ето защо, дори когато за една личност разполагаме с житие, това още не означава, че животът й е добре документиран.

     Пространното житие на св. Климент Охридски е известо още под името “ Българска легенда “. То е написано скоро след  смъртта му на 27 юли 916 г от негов ученик ( до нас не е достигнал славянобългарският оригинал, а е запазен само неговият свободен превод на гръцки език от архиепископ Теофилакт). Смята се, че преписът на  Пространното житие  е направен от Партений Зографски.

    Интересен е фактът,че  Пространното  Климентово житие  от Теофилакт Охридски, служи за основа за написването на друг извор, даващ ни сведения за живота на Климент Охридски, а именно неговото Кратко житие.

    Пространното житие започва с разкази за чудесата на Бог. Към тези чудеса в обръщението си към народа, Климент споменава и делото на “блажените учители и светци Кирил и Методий. Тук можем да отбележим и фактът, че Климент Охридски бил по-подробно запознат с живота и делото на Методий, тъй като  според житието на Теофилакт, го съпровожда от „млада и нежна възраст" т. е. от детство  и видял с очите си всичките дела на своя учител.

     Връщайки се отново към съдържанието на Житието, се спираме и на изнамирането на славянската азбука от двамата Солунски братя. Тук трябва да споменем и фактът, че Житието е доказателство, че свещеното писание “първоначално е преведено на български, а не е на друг някой език от преводителя”.  Написването на славянската азбука от двамата братя можем да свържем и с една част от текст:

  …  “ Понеже славянският или българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светците (Кирил и Методий) смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали от българите. Те тъгували, страдали и се отказали от живота… Измолили от Бога благодат да изнамерят азбуката, която съответствува на грубостта на българския език и да могат  да преведат божествените писания на езика на народа… След като получили този желан дар, те изнамерили славянската азбука, превели писанията от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си…”

    В Пространното житие на Климент Охридски се споменават и възхваляват за “светлото си учителствуване” учениците на Кирил и Методий (между, които бил и Климент Охридски).

  Друга съществена  част  от житието  е тази, която разказва и за пътешествието  на Кирил и Методий до Рим. Възхитен от делата на светите братя, папа Адриан II, отправил любезна покана да посетят столицата му. Солунските братя се отзовали с готовност на поканата и след като взели мощите на св. Климент папа Римски от Константинопол, пристигнали в Рим. Там, заедно с тях папата отслужил литургия на латински, гръцки и славянски език, като последното е много важно, тъй като означавало пряко признание на славянския език.

    В Житието се споменава и за ръкополагнето в духовни санове на някои от учениците на братята.Скоро след това, както е отбелязано и в Пространното житие на Св. Климент Охридски, Кирил умира.

    След смъртта на Кирил в Житието се обръща внимание на продължаването на неговото дело от брат му Методий. За изпитанията, на които е бил подложен ( от немското духовенство, докато бил архиепископ в Сирмиум, а после и във Велеград), както и за борбата (победата) на Методий срещу еретиците. Но след смъртта и на Методий, и погрома на неговото дело в Моравия, неговите ученици закопнели за България, “…за България си мислели и се надявали, че България е била готова  да им даде спокойствие”.

    Обръщайки внимание на дейността на учениците на Светите братя се спираме и на делото на Климент Охридски. Не случайно, неговият житиеписец е отбелязал с възторг: “… За всички празници той съставил прости и ясни слова, в които нямало нищо дълбоко и много мъдро, но които и да не останат непонятни и за най-простия българин…”

 Според гръцкия му житиеписец архиепископ Теофилакт -            Св. Климент Охридски "изнамери и други образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери премъдрият Кирил". Това дава основание на мнозина учени да смятат, че Св. Климент е истинският автор на "по-ясната" кирилица, докато глаголицата се приписва на неговия учител Константин-Кирил Философ.

   Климент Охридски напълно заслужил преценката направена от неговите ученици, а по-късно възпроизведена от Теофилакт Охридски в Житието му: “ … И изобщо Климент е предал на българите, всичко което се отнася и до църквата и с което се прославя паметта на Бога и на светиите и чрез което се трогват душите”.

 Житието отразява приповдигнатия дух на епохата, говори за ранното утвърждаване на култа към Кирил и Методий в България, за високата оценка на делото им от страна на техните ученици и съвременници.

    Оригинала на Пространното житие на Климент Охридски е публикуван в “ Български книжици” том I от 1858г.

  Пространното житие   сега се пази в Москва