Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2010 11:49 - МАКЕДОНИЯ ПРЕДИ ФИЛИП II
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 2031 Коментари: 0 Гласове:
0



 

 

 

 

 

  Македония както и Епир в старо време, не са се смятали за географски части от Елада. Според един анонимен  източник Македония се простирала на север от прохода Темпе.

В Атон живяли племената едони, бизалти, крестони. Главните селища на едоните били по долна Струма и планината Пантей до град Филипи.    

   В Пантейската област и в близко съседство, в нея са живяли и други племена, известни само от монетите, които са секли. Това били орескиите, тинтенигите и др.

Леонидите са други племена населяващи голяма част от Македония. Те били покорени от завоевателите македонци, които от северозападната планинска област се спуснали в долна Македония. От тук изниква и въпросът :  Какво е потеклото на македонското племе?

За съжаление, обаче на са открити достатъчно материали за отговора му.

 За езика на македонците най-интересни сведения ни дава историка  от I-ви век, Курций. Той говори за процеса на македонския болярин Филот, пред събранието на войската, която се състояла от македонци и гърци. От това известие става ясно, че Филот говорел на гръцки, а не на македонски, за да бъде разбран от македонци и гърци. Курций ясно доказва, че македонския народен език не е бил гръцкият. Но тук трябва да отбележим и факта, че досега не са намерени надписи на македонски език. Единственото сигурно нещо, което знаем, е, че македонските войници са говорили неразбираем за гърците език и от малкото глоси, които са останали, можем да заключим, че звуково езикът, както и илирийският, спада към групата на западно-индоевропейските езици

( езици кентум ) и че вместо гръцките придихателни съгласни съдържа съответните звучни преградни съгласни. По тази причина е много вероятно, че тук се касае не за диалектно, а за езиково различие.

 В заключение, връщайки се  към въпроса за потеклото на македонците, можем да кажем, че македонският народ се е образувал от реазноплеменни елементи, които в течение на времето са образували едно хомогенно цяло.

     В началото на  V-ти век пр.Хр. се смятало, че македонската царска династия произхожда от рода на Херакъл.

  Според Херодот, първият македонски цар е Пердик, който според старите хронографи царувал в началото на VII в пр Хр. /около 707-660г. пр.Хр./

 Неговият син Аргей бил на власт 15 години /ок. 659-645г пр. Хр./.

Има сведения, че той водил война с Галаур-царя на илирийското племе тавлантии, които живеели в южна Илирия. Тази война срещу тавлантийците , Аргей, предприел заради техните грабителски походи в Македония.

  Друго известие сочи, че Аргей пръв започнал да огражда градовете си с крепостни стени.

Син и наследник на Аргей бил Филип I /644-640г пр.Хр./.Той царувал кратко и паднал в сражение с илирите, като оставил на престола малолетния си син Аероп I /639-547г пр. Хр./

  За следващия цар Алкета /573-541г пр. Хр./,  няма никакви достоверни сведения.

 Повече сведения има намерени за царуването на сина на Алкета, Аминт I , управлявал около 540-498г пр. Хр. Знае се, че той поддържал връзка с пизистратидите в Атина.

 Междувременно, след като персийският цар Дарий покорил Перинт и северния бряг на Егейско море, Аминт I бил принуден да признае върховната власт на Персия и  до края на живота си останал неин васал.

След неговата смърт, на престола се качил, синът му Александър I /498-454г пр. Хр./. Другият син на Аминт I Аридей, получил княжеството Елимеа, което управлявал, като васал на  Александър I.

 Александър I побързал да възстанови връзките на баща си с Елада и Атина. Той си спечелил почетната титла “ благодетел “ от атинците, поради заслугите му към тях.

  През 480г пр.Хр. Александър I, трябвало да помага на персийците с войска, но според гръцката традиция, неговите симпатии били на страната на елинската кауза. В битката при Платея, където македонската помощна войска, трябвало да се бие на страната на персийците, Александър издал на атинците плана на нападението.

  След като минала напълно персийската опасност, Александър могъл открито да оповести симпатиите си към Елада. Негова златна статуя била поставена в Делфи.

  След персийската буря, Александър продължил завоевателната си политика. Той завзел Крестония и Бизалтия и стигнал до Струма.В областта на планината Дисерос при езерото Присиада, Александър открил сребърни залежи и започнал  разработването на сребърна мина.

От негово време са първите сечени сребърни македонски монети.

От голямо значение за бъдещата история на Македония е обстоятелството, че Александър I поддържал тесни връзки с елинския свят. С това започнал и стремежът на Македония да се сближи с елинската култура.

Историкът Керст изтъква, че без връзката с елинската култура Македония не би могла да играе решителна роля в областите, намиращи се под влиянието на тази култура. Благодарение на тази връзка македонското царство се издигнало над съседните тракийски и илирийски княжества и спечелило политическа власт.

  Александър I умрял в 454г пр.Хр. След смъртта си оставил четирима сина – Пердик, Алкет, Аминт, Филип. Имал и още един син,Менелай, за когото някои автори споменават, че е незаконен. Предполага се, че преди смъртта си Александър I е завещал на по-младите си синове отделни княжества в Македония , от Олимп до Струма. Известно, е че Филип е получил областта по двата бряга на Вардар, а най- стария, Пердик II  получил върховната власт.От своя страна горномакедонските племена, ликкести и елимиоти също образували васални на Македония княжества. При такова разделение на страната, конфликтите между братята били неизбежни. Пердик отнел княжествата на Алкет и Менелай, а по-късно нападнал и Филип.В спора между братята се намесила и Атина.

Приятелските отношения на Пердик с елинците, поради противоположните им интереси, не могли да бъдат дълготрайни. Пердик си поставил за цел да обедини цяла Македония под властта си, докато Атина, имала интерес да я поддържа разпокъсана и да не позволи нейното укрепване и заздравяване.

Филип се съюзил с елимейския княз Дерд за да се защитава от брат си. Стеснат от този съюз,  Пердик  обърнал гръб на Атина и изпратил пратеници в Спарта, за да я убеди да обяви война на Атина.

През 432г пр. Хр. , била обявена войната между Атина и Спарта.Тя продължила до април 423г пр. Хр., когато било сключено примирие между Атина и Спарта.

За вътрешното управление на Пердик няма сведения, но не можем да не признаем, че този умен, енергичен и властолюбив цар има големи заслуги за запазването и утвърждаването на македонското царство.

След смъртта на Пердик II, на престола сяда синът му Архелай /413-399г пр.Хр./. Пердик имал още един син, който по това време бил още малолетен.

  Ако Пердик II, зает твърде много с външната си политика не е могъл да осъществи реформи в държавата, то Архелай обърнал голямо внимание на вътрешната уредба на Македония, която в следствие от водените войни била в окаяно състояние.



Тагове:   Македония,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 901508
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105