Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2010 14:38 - Лириката на Димчо Дебелянов между поражението и победата
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 2277 Коментари: 0 Гласове:
0



      Димчо Дебелянов е едно от емблематичните имена на българския символизъм. Творчеството му – заедно с това на Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев – е част от небивалия разцвет на лириката ни в първите десетилетия на ХХ век. Той е оригинален и самобитен автор, защото поезията му е сплав от модернистичната тенденция и личен натюрел. За него естетическата тенденция не е нито мода, нито припозната кауза, а органичен език за поетически изказ. Българският символизъм  - освен закономерно развитие на  вече съществущата у нас модернистична тенденция – до голяма степен е плод на влияние от европейската и руската литература. Негови кумири са Шарл Бодлер, Пол Верлен, Артур Рембо, Александър Блок, Рихард Демел и други. Явна е връзката на модерната философия и естетика от края на 19 и началото на 20 век с Платоновото учение за  ейдосите (идеите), на което се дължи и самото название “символизъм”. Символистичната литература използва различни тропи, но символът със своята недоизказаност и неопределеност, с възможността да препраща към множество означаеми, прави възможен досега до Идеята – неназовима първична същност. Основната тенденция на това естетическо направление е асоциативността, защото търсейки съответствия между отделните възприятия, за да се постигне ефекта на единното внушение, препраща към Абсолюта. Музикалността на стиха е най-осезаемото въплъщение на търсенето на сетивен синтез. Поради своите специфики символизмът застъпен повече в поезията, отколкото в прозата. В България отявлено символистична е прозата на Николай Райнов. Димчо Дебелянов дебютира през 1906 година със стихотворния цикъл “Посвещение”. Ранното му творчество е повлияно от  пейзажната и любовна лирика на Пенчо Славейков. Той е автор и на множество хумористични текстове и пародии, като сред тях особено популярни са  циклите “Кихавици” и “Бохемски нощи”. Интересен е парадоксът, че един от най-скръбните ни лирици, същевременно е и една от най-жизнерадостните личности в българската литература. Неговата единствена книга “Димчо Дебелянов. Стихотворения” излиза четири години след смъртта му, издадена от приятелите и литературните му съмишленици  -Д. Подвързачов, Н. Лилиев, К. Константинов. Паралелът между Яворов и Дебелянов представя различието между декаданс и символизъм и разкрива приликите и различията между двамата. Самотата, раздвоението на Аза и смъртта са централните теми, които свързват поетичните им светове. Напрегнатият, екстатичен драматизъм на Яворов контрастира на съзерцателното смирение на Дебелянов, който е по-близък до поезията на своя първоучител Пенчо Славейков. Яворовата алегоричност се разтваря в Дебеляновата символност, която създава загадъчни и неясни светове. Едната поезия разгръща болезнения копнеж, а другата – сладостния блян и търси красотата и в мъчителното преживяване. Яворовата поетическа реч е подчинена на смисъла, структурата на стиха е неравномерна – с накъсвания и резки обрати. Дебеляновият език музикализира стиха и търси съвършенството на формата. Това смирение на горестта, това морно отпускане на веслата в безумния бързей на злото не погубва духа, устремен към светлина и красота. В горчивото окаянство на стиховете струи и “светлата вяра”за прераждането на света по законите на доброто. Това озарение на новия блян е триумфът на “тихата победа” на Дебеляновия герой над световните неволи; на гордата и жадна за, вечна красота душа над екзистенциалните терзания. Поражението и победата не просто оформят два поетически светогледа в лириката на Димчо Дебелянов – в движението си между тях  съзрява дълбоко хуманната и естетически възвисената философия на твореца. Безизходното битие, лъжовният всемир, враждебният живот, похитил радост и любов, са трагично предначертани за човека в неговия лих път. В прозрението за неугасимата красота на идеала, за великото родство между хората, между човека и майката-земя, за триумфа на живота и любовта в безконечния поток на времето и естеството се таи тихата, но надвластна над всяко зло победа на скръбния поет Дебелянов. Основните за тази поезия категории на страданието и неговото надмогване се рагръщат в мотивите за спомена, за противоборството между вечно и тленно, за раздвоението, за земното битие на Аза.  


Тагове:   между,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 901585
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105