Приемайки, че използването на ядрената енергия за мирни цели допринася за развитието на Република България и повишаването на жизнения стандарт на населението, и потвърждавайки че защитата на населението и опазването на околната среда чрез безопасно управление на ядрената енергия има първи и най-висш приоритет над всичко друго, ние гарантираме: 1. Да поддържаме най-високи стандарти на безопасност при използване на ядрената енергия; 2. Да представяме на обществеността информация за безопасността на ядрените инсталации открито и навременно; 3. Да отчитаме мнението на обществеността при формулиране на политиката по отношение на ядрената безопасност; 4. Да осигурим независим и безпристрастен регулаторен режим; 5. Да укрепваме и развиваме технологиите в областта ядрената безопасност; 6. Да отстояваме ролята на ядрената безопасност чрез националното законодателство и международните споразумения; 7. Да допълваме и подобряваме непрекъснато националното законодателство по отношение на ядрената безопасност; 8. Да насърчаваме развитието на културата на безопасност в нашата работа; 9. Да укрепваме развитието на международното сътрудничество по отношение на ядрената безопасност. ИЗ " ХАРТА ЗА ЯДРЕНА БЕЗОПАСНОСТ"  Съществуващи ядрени съоръжения В последните десет години АЕЦ Козлодуй осигурява 44 - 46% от общото средногодишно електропроизводство в България. Българската енергетика покрива около 45% от постоянния дефицит в общия енергиен баланс на Балканския регион, което в момента се оценява като сериозен принос за икономическата стабилизация на региона. Ядрената енергетика има сериозен принос за задоволяване на потребностите от електроенергия на икономиката и населението на страната и в региона. Тя осигурява минимален риск при доставка на енергийни ресурси и максимален икономически ефект в дългосрочен план. Надеждността й е много висока и не се влияе от метеорологичните условия. Изпълнението на предвидените мероприятия за повишаване на безопасността в декларираните срокове,постигнатото по отношение на повишаване на експлоатационната безопасност на съществуващите ядрени съоръжения до международно приемливо ниво, оценката на нивото на безопасност от страна на регулаторния орган на България и международното признание от страна на МААЕ на статуса на изпълнение на препоръките за разрешаване на съществуващите през 1991-1992 г. проблеми на безопасността, дават основание да бъде направен извод, че блокове с реакторни инсталации ВВЕР-440/В-230 подлежат на модернизиране на приемлива цена. Решението за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения ще се вземе на основата на комплексен анализ на възможността за поддържане и повишаване нивото на безопасност и управление на ресурса на ядрените съоръжения в съответствие с националното законодателство и задълженията, произтичащи от Конвенцията за ядрена безопасност. Важни фактори, които ще бъдат отчетени също са енергийния баланс, либерализацията на енергийния пазар и възможните алтернативи, икономическото, социалното и екологичното въздействие при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения преди изтичане на технически обоснования и икономически изгоден ресурс.Извеждането от експлоатация на ядрени мощности ще подлежи на особено внимателна оценка, като елемент от дългосрочната ни държавна политика, в т.ч. и за безопасността на ядрените съоръжения. Въпросът с управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци са предмет на отделна стратегия и ще се актуализират в съответствие с новия закон за безопасно използване на ядрената енергия. За да се анализират последствията от извеждане от експлоатация на блокове 1-4, ще бъде направена оценка на отраженията в икономически аспект и по отношение на опазването на околната среда от прилагането на алтернативни стратегии за енергоснабдяване. Необходимостта от ускорено въвеждане на нови мощности при по-ранното спиране на блоковете неизбежно увеличава разходите за развитие на електроенергетиката, съответно цените на електрическата енергия. Разликата между общите разходи на алтернативните стратегии представлява “цената” на едно или друго решение и това заедно с достигнатото ниво на ядрена безопасност ще бъде базата за консултации с Европейската комисия. Развитие на ядрената енергетика Ядрената енергетика е основен фактор в мощностния и енергиен баланс на страната и то при условията на висока технологичност и ефективност на производството. Създаването на пазарни условия и произтичащата от това увеличена конкуренция в енергийния сектор са външни фактори по отношение на приетите програми за постигане на високо ниво на ядрена безопасност на съществуващите ядрени съоръжения. България приема достиженията на правото на Европейския съюз по отношение на ядрената енергетика, включително “Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия” в изпълнение на основната задача да допринесе за повишаване на жизнения стандарт в държавите членки и за развитието на отношенията с другите страни. Страната ни ще продължи да хармонизира националното законодателство с европейското в областта на ядрената енергетика в контекста на разширяване на ЕС.Ще бъдат определени законовите, регулаторните и ценови рамки за изпълнение на всеки нов проект при равни условия на конкурентна основа, с отчитане на наличието на фактори като определена площадка, създадена инфраструктура, национална система за подготовка, поддържане на квалификацията и атестация на кадрите и развитие на потенциала на организациите за инженерна поддръжка в областта на ядрената енергетика. С оглед изпълнение на задълженията по опазване на околната среда и намаляване на емисиите на СО2, SO2, NOx и летящи пепели страната ни ще продължава да разчита на ядрената енергетика и ще я развива съобразно съвременните изисквания за безопасност, икономичност и надеждност, ядрена безопасност и радиационна защита Ядрена безопасност и радиационна защита Съзнавайки значението на безопасното използване на ядрената енергия, България изпълнява задълженията, произтичащи от Конвенцията по ядрена безопасност и се ангажира с поддържане на високо ниво на ядрена безопасност и радиационна защита. Ядрената безопасност е въпрос на националната сигурност, основна отговорност за нея се носи от експлоатиращата страна, а осъществяването на законодателната и регулираща основа е в компетентността на регулиращия орган – Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Законът за използване на ядрената енергия се основава на общите предпоставки за укрепването на независим и компетентен регулиращ режим, изразяващ се в ясно разбираемо законодателство в областта на ядрената безопасност и радиационната защита, в съществуването на строг лицензионен режим и наличието на достатъчни ресурси и техническа поддръжка на регулаторния орган. Експлоатиращите организации ще поддържат застраховка “гражданска отговорност за ядрена вреда” в съответствие със задълженията, произтичащи от Конвенцията за гражданска отговорност за ядрена вреда и Съвместния протокол за прилагане на Виенската и Парижката конвенции. Ще продължи изясняване на възможностите и условията за ратифициране на Протокола на изменение на Виенската конвенция История на ядрената енергетика в България Начало за използване на ядрената енергия за мирни цели у нас е поставено със сключване на междуправителствена спогодба между бившия СССР и България от 14 юни 1955г. и разпореждане на Министерския съвет от 23 юни с.г. По силата на тези документи се извършва селекция на български кадри - ядрени физици и инженери. Започва изграждане в София на атомна научно-изследователска база към Физическият институт на БАН. През 1962г. е въведен в работа изследователския реактор ИРТ-2000. С това се залагат основите за прилагане на ядрени технологии у нас. През 1981г. е избрана и утвърдена от МС втората площадка Белене за изграждане на АЕЦ. Още същата година започва инженерното усвояване на площадката. Проектът за централата е разработен през 1987г., предвиждащ изграждане на 2 енергоблока по 1000MW по проект подобен на АЕЦ “Козлодуй”. Същата година започва изграждане на първия енергоблок на централата. На Атомната централа – АЕЦ “Козлодуй” от началото на експлоатация - 1974г. до сега, по Международната 7-степенна скала за ядрени събития не са допускани и възниквали инциденти над ниво 2, при критично ниво 3 – сериозни инциденти и аварии, съпроводени с радиоактивно замърсяване на околната среда. ДИРЕКЦИЯ "ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА И БЕЗОПАСТНОСТ" Участва в изготвянето и координира изпълнението на Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност в частта ядрена енергетика и стратегиите за управление на ядрено-горивния цикъл и радиоактивните отпадъци. Участва в изготвянето на прогнози и планове за електропроизводството от АЕЦ, програми в областта на ядрената безопасност, ядрено-горивния цикъл и управлението на радиоактивни отпадъци. Изготвя експертни оценки и становища относно целесъобразността при усвояване на средствата на закритите фондове “Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци” и “Извеждане на радиоактивни отпадъци от експлоатация”. Актуализира и анализира нормативните актове в областта на ядрената енергетика и безопасност. Осъществява изпълнението на контролните функции на министъра във връзка с техническото състояние на “АЕЦ Козлодуй”. Директор на агенция Ядрена енергетика и безопастност е ЙОРДАН АСЕНОВ ГЕОРГИЕВ  

По темата за безопасността добре,макар всички да знаем,че нямаше нужда да се затварят 3 и 4 реактор. В публичното пространство се изнася че имаме произведена 7500 MW електрическа енергия, за сведение страната ни е имала капацитет и е произвеждала до 13000 MW на фона на които тези 7500 изглеждат нищо. 3500MW е произвежданата енергия от ВЕЦ 2000 от АЕЦ и остатъка на ТЕЦ. Според НЕК ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе не покриват квотите за продажба на ел. енергия по този начин отклоняват пазара само към АЕЦ Козлодуй. Ако това не е далавера за сметка на народа не знам кое е. По този начин вие докарвате нулев БВП за страната,а енергетиката ни е основния отрасъл да не кажа единствения останал. Вземайте си големите заплати за сметка на народа и дано спите спокойно докато хората гладуват. И не говорете за икономическа криза при положение че в енергетиката криза не може да има, в крайна сметка всички си плащаме данъците и тока.