Постигането на устойчив и балансиран икономически растеж е основният средносрочен приоритет на България. Икономическите инструменти са запазването на системата на валутния борд и гъвкавата фискална политика. Основните фактори, които ще катализират очаквания растеж в разглеждания средносрочен план, са чуждестранните инвестиции и външното потребление. В България все още не може да се направи добра количествена оценка на производството и шоковете върху икономиката през последните години не позволяват да се определи ясно някакъв бизнес цикъл. Приемливите нива са 4 - 5.25% растеж.
Прогнозира се устойчиво нарастване на преките чуждестранни инвестиции за периода до 2005 г., от които се очаква да „финансират“ този растеж. Делът на чуждестранните инвестиции в БВП все още е много нисък (около 20%), докато нормалното ниво е 26 - 33%, а в някои страни и доста повече. В абсолютни стойности тази година се очакват 120.2 евро преки чуждестранни инвестиции на човек от населението, а през 2005 г. тази сума трябва да достигне 167.7 евро на човек. Дали прогнозите ще се изпълнят или не ще зависи от това какво ще направи правителството оттук нататък за чуждестранните инвеститори, защото до момента е направено много малко. Едно от основните неща, за да се привлекат инвестиции, е да се направят най-вече реформи в държавната администрация.
Следва да се отчита влиянието на икономическите процеси с международното положение върху икономиката в страната. В България към момента никой не е сметнал например 1% ръст или спад на американската икономика какво отражение може да даде върху ръста на българския БВП. Разработването на подобен модел наистина е трудно, но ако не е направен, не можем да правим реални прогнози. Така например спадът в световната икономика през 2001 г. се е отразил неблагоприятно върху платежния баланс и темповете за растеж на износа са се забавили.
Преходните икономики от Централна и Източна Европа през 1990-1995г. бяха основно икономики на неравновесието и несигурността. Забавянето на политическите и икономически реформи, и неравномерният прогрес на тези реформи в много страни (като, Албания, България, ФР Югославия, Румъния и може би Хърватска), както и войната в Босна и Херцеговина удължи този мъчителен период. Оценявайки дългосрочните проспекти на тези икономики, едно трябва да се има в предвид при политическите рискови фактори. С други думи, от множеството характерни рискови фактори за страните, тези свързани с правителствените политики и външното (геополитическото) обкръжение се очакват да играят решителна роля и, следователно трябва да им се обърне основно внимание. Войната във ФР Югославия измести акцентът от вътрешните към международните политически рискови фактори. Тези фактори се делят на пет категории, като на тези, свързани с интернационален риск трябва да се даде преимущество:
а) индикатори на интернационален риск: вероятност за война, външни шокове, блокирани търговски пътища, пазарен протекционизъм, т. н.;
б) индикатори за вътрешни политически рисков: продължителност на реформата и правителствените ангажименти към реформите, стабилност на икономическата среда, входни и изходни бариери, транзакционни разходи, права на собственост и договорни задължения и т. н.;
в) вътрешни индикатори: структура на инвестициите, НВП на глава от населението, инфлация;
г) вътрешни индикатори: текущите сметки като процент от НВП, внос/износ колебания, експортната структура, условия на търговия и т. н.;
д) дългови индикатори: съотношение дълг към НВП, съотношение по обслужване на дълга, структура на дълга, вторичен (държавен) пазар на държавния дълг, т. н.;
По-конкретно, дългосрочна, успешна, икономическа политика на преход трябва, минимум да включва наличие на следното:
1. стабилна и конвертируема валута, и стабилни финансови институции;
2. законови правила, неотменими права на собственост и приятелска предприемаческа среда;
3. лесен достъп до капитали, и общо казано, достъп до факторите на производство за местни и чужди инвеститори, масова и прозрачна приватизация, разумен капиталов пазар и финансови институции;
4. набор от институции, регламентиращи договорните взаимоотношения, некорумпирана полиция, съдебни заседатели, съдилища и централна и местна правителствена администрация;
5. набор от конкурентни и прозрачни условия за частно осигуряване на предишни обществени услуги в сферата на социалното осигуряване, образование, здравеопазване и инфраструктура.
В много страни, засегнати от Югославската война реформите са на кръстопът. В някои от тях реформите трябва да се преосигурят или да започнат отново, като основна част от (и едновременно с) преустрояване на целия регион.
Развитието на капиталовия пазар също би било добър източник на чуждестранни инвестиции. Предвижда се до 2005 г. на българската фондова борса да има годишни обороти от 800 млн. евро, докато за миналата година оборотът е бил едва 84.2 млн. евро, което е малко въпреки отчетеното увеличение с 20.3% спрямо 2000 г. За сега обаче ликвидността остава ниска, пазарът не стимулира добрите практики на корпоративно управление и инвестиционните алтернативи остават ограничени. Финансовото посредничество продължава да се извършва предимно чрез банковия сектор.
С цел стимулиране на икономическия растеж и запазване на стабилността на държавните финанси данъчната политика до 2005 г. е ориентирана към намаляването на облагането на труда и капитала за сметка на увеличаването на облагането на потреблението.
Ускоряване на структурните реформи и намаляване на нивото на безработицата и бедността са основните предизвикателства, с които България трябва да се справи в близко бъдеще. Правителството трябва да приеме мерки, с които да насърчи конкурентоспособността на икономиката и да подобри бизнес климата. Страната се нуждае и от допълнителни мерки, за да се увеличи гъвкавостта на пазара на труда. Друг важен фактор ще бъде реформирането на съдебната система и подобряване на корпоративното управление.
Необходимостта от ускорена приватизация на големите държавни предприятия и подобряване на ефективността на публичната администрация, както и реализиране на реформите в здравното осигуряване и образованието също са важни по отношение на привличане на инвеститори в страната.
България продължава да среща трудности и при поддържането на висок растеж. Подобряването на жизнения стандарт и приближаването му към нивата от европейския съюз може да бъде постигнато чрез предприемане на мерки за намаляване на безработицата и бедността.
Успешните български инвестиции биха повишили заетостта на населението, а следователно и доходите на домакинствата. Това би рефлектирало в по-високо потребление, стимулиращо развитието на икономиката. В бюджета ще постъпват допълнителни данъчни приходи в резултат на печалбите от стопанска дейност и от повишената заетост. Аналогичен благотворен ефект ще има и за социалното осигуряване. Ще се увеличи БВП като общ универсален изразител на равнището на една икономика и благоденствието в обществото.
Тези разсъждения са реалистични, ако стопанската дейност - предмет на инвестиране, е конкурентоспособна в сравнение с чуждестранните си аналози. В противен случай в условия на свободна пазарна конкуренция по- евтините и по-качествени стоки, внасяни отвън, ще обезсмислят инвестиционната активност в икономиката.
Именно това е проблемът на българската индустрия - тя не може да създава качествени продукти с ниска себестойност.
Ограничаването на вноса на високотехнологични и по-евтини продукти от своя страна би имало отрицателен ефект, защото ще спъва развитието на индустрията, а следователно и - нейната конкурентоспособност.
Съвсем логично стигаме до извода, че българската икономика няма реални възможности самостоятелно да преодолее дълбокия крах, задлъжнялостта, допълнителната липса на капитали за инвестиции и технологичната пропаст между нейното равнище и това на индустриалния свят. Никак не е чудно, че през последните 12 години, частното предприемачество в България се ангажира преимуществено в областта на услугите, а не с производствена дейност. За сравнение - понастоящем България внася от Чехия трамваи, леки автомобили, печатарски машини и много други промишлени стоки.
Очевидно е, че за да се насочат чуждестранните капитали към България, трябва да се създадат условия за висока икономическа печалба на инвеститорите.
Няма магически решения за този процес. Устойчивият растеж изисква продуктивни инвестиции, което осигурява устойчива заетост и спомага за повишаване на доходите и заплатите с повишаване на производителността, произвеждайки повече с по-малко вложения. За нарастването на инвестициите са нужни политическа и икономическа стабилност и структурни промени за приспособяване към условията на пазарна икономика по начин, който да дава увереност на чуждите и местните инвеститори, че могат да функционират в една предсказуема и подпомагаща ги среда. В България стабилността, осигурена от паричния съвет от 1997 г. насам, значително повиши инвестициите и растежа, но по-нататъшно увеличение на инвестициите изисква допълнителен напредък с прехода, в частност подобряване на бизнессредата и ефективността на публичния сектор (правна сигурност, преодоляване на корупцията и бюрокрацията, конкурентоспособни комунални и обществени услуги). Устойчивият растеж се насърчава най-успешно чрез частни инвестиции.
За да остане конкурентоспособна и да осигури растеж чрез износа, себестойността и цените в България трябва да се поддържат в съответствие с тези на търговските й партньори. В тази система основното средство на държавната политика за запазване на ценовата стабилност и за поддържане на търсенето е фискалната политика поради влиянието й върху нивото на разходите в икономиката, включително върху вноса. В България фискалната политика е допълнително ограничена от голямата тежест на дълга и от дефицита по текущата сметка на платежния баланс.
Обръщането на тенденцията на спад на държавния дълг може да разклати доверието на инвеститорите и да повиши цената на кредитирането за България с отрицателни последици за инвестициите и растежа. Това е така, защото държавният риск за портфейлните инвеститори ще нарасне, като увеличи и лихвените проценти по нови дългови емисии.
Финансирането на дефицита чрез увеличаване на кредитирането от местния пазар също може да повиши лихвените проценти, тъй като ще се повиши търсенето на налични спестявания и ще привлече ресурси за финансиране на дефицита за сметка на кредитирането на частния сектор (т.е. за сметка на създаването на нови работни места). Това може отново да има отрицателни последствия за инвестициите, заетостта и бюджета.
Данъчните стимули за насърчаване на инвестициите са обичайна практика в много страни. Трябва да се има предвид, че не всички видове данъчни стимули са еднакво удачни и някои от тях могат да бъдат свързани с по-големи загуби - и като загуба на приходи за бюджета, и като разходи за администриране. Най-общо би могло да се каже, че ускорената амортизация има най-големи сравнителни предимства спрямо останалите форми на данъчно стимулиране. След нея се нареждат инвестиционните облекчения и данъчният кредит. Данъчните ваканции, намалените данъчни ставки и инвестиционните субсидии имат най-малко положителни страни. Като правило данъчните облекчения чрез косвените данъци, както и личностната преценка при предоставяне на данъчни стимули трябва да бъдат минимизирани.
За да компенсира изоставането в икономическото си развитие и да гарантира бързото повишаване на жизнения стандарт, българската икономика трябва да постигне устойчив средногодишен реален ръст на БВП от 8-10% годишно. Такъв амбициозен темп на икономически растеж може да бъде постигнат само по един начин – с едновременното разширяване на обема производство и услуги в страната, както и рязко повишаване на производителността и ефективността на съществуващите икономически активности. Ключово за това ще бъде благоприятната среда за привличане на чуждестранни капитали, легализиране на вътрешните спестявания и търговски обороти и използване на предимствата които новата интернет-икономика предоставя.
Ключовата дума за постигане на амбициозната цел за ускорен икономически растеж е инвестиции. Ускоряване и насърчаване на инвестиционната активност на частни български и чуждестранни компании. За да има ръст на инвестициите, а от там ръст на БВП е необходимо:
- на финансовия пазар да се създадат стимули за повишаване нормата на спестяване и условия банките, инвестиционните посредници и фондовата борса да изпълняват посредническата си роля между спестяванията и финансиране на инвестиционния процес.
- бизнес средата трябва да се разтовари от ненужни лицензи и разрешителни режими, процедурите за започване на бизнес, процедурите по несъстоятелност и събиране на вземания трябва рязко да се облекчат и ускорят
- дерегулацията и демонополизацията на енергетиката, телекомуникациите и другите монополи трябва да се ускори, за да се привлекат стратегически чуждестранни инвеститори в тези сектори
Контурите на българският икономически модел се очертават от:
- конкурентна цена на труда, предимство, което сега не се използва оптимално заради лошо трудово законодателство,
- евтина земя – 20 пъти по-ниските цени на обработваемата земя (спрямо европейските) предпоставят огромен потенциал за развитие на рентабилно и конкурентно земеделие
- потенциал в преструктурирането и по-добрия мениджмънт – само от правилна организация и по-добро управление ефективността на производството би могла да се повиши с 20-30%.
- геополитическо положение - интересът към България поради географското й положение и напредъка на преговорите за членство в ЕС ще расте към производства и услуги с по-висока добавена стойност
Модернизация на жизнеспособната част от българската икономика е единствения път към повишаване на нейната конкурентоспособност. Българската икономика се нуждае от масирани инвестиции в технологии за производство на продукти с по-висока добавена стойност. Стратегически въпроси за България са също повишаването на производителността и енергийната ефективност.
Никой не влиза на пазар в който има вход, а няма изход. На българският капиталов пазар няма ликвидност и той на практика не функционира. Държавата трябва да се оттегли от управлението на фондовата борса, като вместо това предложи качествени активи, които да се търгуват там.
В обобщение, растежът и по-високите доходи в България могат най-добре да се постигнат чрез поддържане на макроикономическа стабилност и смело продължаване на структурните реформи за приключване на прехода към пазарна икономика. Това ще привлече необходимите местни и чуждестранни инвестиции за създаване на работни места, повишаване на производителността, която ще позволи по-високи доходи. Рационализирането на обществените разходи и ангажирането на повече българи с плащането на данъчното бреме ще даде възможност за повече социални разходи, включително и за пенсии, повече помощи за най-тежко засегнатите от прехода, по-добро обществено обслужване и необходимите публични инвестиции.
ЕВВР – ЕДИН ЧУЖДЕНСТРАНЕН ИНВЕСТИТОР У НАС
Факта, че досега ЕВВР е подкрепила проекти на обща стойност 2.4 млрд. евро означава, че България е много важна. От тази сума прякото финансиране на ЕБВР е 640 млн. евро. Банката имаше някои трудности с някои нейни инвестиции като например хартиената компания „Целхарт“и пътят й понякога беше много трънлив. Но тя все пак не изостави инвестицията си и сега компанията се развива добре. Портфейлът на ЕВВР сега е много добър и диверсифициран - има акционерни участия, кредити, финансират както големи, така и малки компании, банковия сектор, инвестират в частния и държавния сектор.
Ако разгледаме инвестициите в последните няколко години, ще видим, че повечето от тях са били направени в частния сектор. Инвестициите на ЕВВР са във фармацевтичния сектор, в земеделието, финансовите институции, инфраструктурни проекти. Само тази година са подписали проекти на стойност 133 млн. евро. През 1999 г. инвестициите им в частния сектор бяха около 47% от портфейла, през 2000 г. бяха 60%, през 2001 г. станаха 65%. За тази година има увеличение на държавните проекти. Те са около 43% от портфейла на банката.
ЕВВР заяви своето намерение да участва в привличането на инвестиции на зелено в земеделието, индустрията, в сферата на обществените услуги като водоснабдяването, топлофикациите и транспорта в различните общини. Силно са заинтересувани да участват в приватизацията и в проекти на компаниите за разпределение на електроенергия и хидроелектрическите централи. Вече имат проекти с „Топлофикация-София“ и „Марица-изток“ 3. Дали ще поддържат нивото на инвестиции, които имат тази година (около 133 млн. евро досега) ще зависи обаче от качеството на проектите.
Банковият сектор в България е много добър, но той трябва да се подсили затова ЕВВР иска да увеличи капацитета и възможностите на банковия сектор да финансира реалната икономика със специфична насоченост към малките и средните предприятия. Банката вече има сериозно участие в банковия сектор като акционер в няколко банки (ЕБВР притежава 20% от „БНП Париба“ (България), 20% от Прокредит банк, 20% от Първа инвестиционна банка, 15% от Юнионбанк и 10% от ОББ), а на други е отпуснала кредити. Освен това заявява своята готовност да купи дялове и в други банки, ако има възможност за това, след като направи дю дилиджънс в тях, с идеята за консолидацията на тези банки, ако акционерите им имат желание за това.
Какво привлича инвеститор като ЕВВР в България? Това е стабилна макроикономическата ситуация и политическа система, стриктен бюджет. Важно е и това, че България успя да намери начини да си сътрудничи и със съседните страни в региона, тъй като инвеститорите гледат на страната като част от него.
Основното предизвикателство пред България в следващите месеци и години ще бъде да привлече чуждестранни инвестиции. Първият начин за привличане на инвестиции е чрез приключването на процеса на приватизация в страната. В момента се приватизират много важни сфери като дистрибуцията на електроенергия, телекомуникациите и други. В същото време ще има нужда и да се привлекат инвестиции на зелено след края на приватизацията. Едно нещо е много важно за България в този процес и според мен е ключово предизвикателство пред страната. Основно за бъдещото привличане на чуждестранни инвестиции ще бъде да се направи реформа в съдебната ни система и работата да се подобри. Не казвам, че това е единственото нещо, което трябва да се направи, но това е ключово.
И все пак дори ЕВВР не могат да каже в коя страна инвестициите й досега са били най-успешни, тъй като във всички страни са имали както положителен, така и отрицателен опит. Важното за банката е обаче, че всички страни в региона са отбелязали прогрес, включително и България.
ФОНД ЗА РИСКОВ КАПИТАЛ – ЗА И ПРОТИВ
Интерес представлява и идеята за създаване на фонд за рисков капитал, в който правителството ще участва със 100 млн. лева от фискалния резерв. Рисков фонд е нормален пазарен термин и касае инвестиции в традиционни и утвърдени пазарни инструменти (при всяка инвестиция има риск), но на българска почва терминът неоснователно предизвиква предимно негативни асоциации и опасения.
Идеята ще се реализира само ако фондът привлече достатъчно средства, така че участието на правителството да не е повече от 50% и ако има търговско управление. Решенията за инвестиции ще се вземат от мениджъра на фонда, а държавата постепенно ще намали дела си. Парите на фонда ще се инвестират единствено под формата на дялови участия. Между примерните области за инвестиране са енергетиката, селското стопанство, туризмът, високите технологии, но другите отрасли също не са изключени.
