За оценка на малките и средни предприятия трябва да се съди от ефектите върху определени отрасли и заетостта и възможностите за стимулиране на тяхното развитие. Практиката в развитите пазарни икономики пoказва, че основните проблеми при тях са организационно- управленски - незадоволително равнище в квалификацията и финансовото управление, пазарни- силна зависимост от местните пазари и ограничен брой потребители, финансови- недостиг на капитали.
Възникването и развитието на малките и средни предприятия в значителна степен се обуславят и от промените в организационната структура на големите предприятия, където те оформят развита система от поддоставчици, предлагайки възможности за гъвкаво реагиране на пазарните условия при дребносерийното и индустриализираното производство. Разширяването на системата от малки и срени предприятия позволява по- бързо приспособяване към пазарната конюнктура чрез ускорено внедряване на технически нововъведения, повишаване качеството на предлаганата продукция и съобразяването и с индивидуалните търсения на потребителите. Поради това тези фирми са особено подходящи при търговските дейности, в строителството, преработващата промишленост, обществените и делови услуги други.
Практиката в развитите пазарни икономики и възможностите за изследване в частния сектор в България (за неговите основни характеристики може да се съди главно от проведени анкетни проучвания) показват, че в организационно отношение малките и средни частни фирми се създават като еднолични търговци- 63,45% от стопанските субекти в страната, събирателни дружества- 14,33% и еднолични дружества с ограничена отговорност- 1,73%. Основните насоки в производствените им дейности (освен в търговията) се определят от :
* първо, оползотворяване на местни суровини (главно добив и преработка на месо и мляко);
* второ, използването на квалифицирана работна сила (предимно в трудоемките отрасли - шивачество и др.);
* трето, зпълването на определени пазарни ниши (производство на хляб). Такъв подход дава възможност за развитие на частен сектор, базиран изключително на местни сравнителни предимства. Това обуславя потребностт от селективен отраслово- структурен подход за стимулиране на просперираща отраслова стуктура.
Функционирането на малките и средните предприятия се отличава с редица особености. По отношение на организационните им характеристики тяхното управление е доста облекчено при вземането на решения относно поведението в пазарната среда и стратегията на развитие. Предимствата при функционирането им се определят от икономиите, които се постигат с въвеждането на нови продукти и тяхното експериментиране, икономиите от мащаба, свързани с оптимизирането на сериите, и тези от разнообразяването на продукцията, нейната диверсификация и получения пазарен ефект. Деловата среда, в която те функционират, е от особено значение за тяхната жизненост. Тя се определя от специфичните условия, позволяващи вграждането им в системата от индустриални връзки на различни нива (главно по отношение на конкуренцията, доставчиците и потребителите). При това за разлика от големите предприятия, които имат изградена стратегия и опит за използване на организационната си структура и особено на филиалите си, малките и средните предприятия. Поради това те реагират, като максимизират своите предимства само в един отрасъл, вграждат се в рамките на индустриалните взаимоотношения на големите фирми и заемат специфични ниши и сегменти на пазара.
В поведението на малките фирми в България се забелязва, че в голямата си част те се стремят да запазят своето стабилно съществуване, а само тези които се включват в съвместни дейности с по- големи предприятия използват контактите си за разширяване на своята дейност. При това значителна част от тях се насочват и към нови сфери на дейност, но тук съществена пречка е ниската квалификация, недостатъчното познаване на пазарните и законодателните условия. Поради това за самостоятелните фирми е характерна нестабилност по отношение на вижданията за бъдеща диверсификация на производството и в много малък процент те се стремят към нови дейности.
Практиката в западноевропейските държави представя един особен тип дребен бизнес - този на националните малцинства. Като правило той се съсредоточва в производството на дребносериини продукти, търговията на дребно, битовото обслужване и ремонтните дейности. Те са насочени главно в етническата ниша и са съобразени с нейните специфични потребности, като малка част от тези фирми успява да се включи в националния пазар. Изследването в общините със смесено население от хасковска област показва, че сред турското население частното предприемачество има предимно дребен, семеен характер, почти не се ангажира с големи проекти, а се занимава основно с търговия и традиционните за тях шивачество и строителство. Главният проблем в този случай е стремежът към затвореност и реализация изключително в рамките на общината. Анкетните проучвания показват, че най- голяма пречка за тях е трудния достъп до финансови ресурси, особено за инвестиции, законодателната регламентация, както и деловата среда и квакификацията на работната сила.
Финансови проблеми на функционирането на малките и средни предпрития
Важен аспект за функционирането на малките и средни предприятия са възможностите за намиране на източници за финансиране. На практика те се осигуряват от собствени спестявания и помощ от роднини и приятели. Предвид факта, че развитието на този сектор е свързано с ограничени финансови възможности, в по- голямата си част такива фирми използват жилището на собственика като база за разгръщане на предприемаческата си дейност. Едва при разширяване на дейността могат да си позволят допълнителни помещения за офиси, търговси площи и производствена дейност. За България значителният процент собствени жилища е естествена предпоставка за разгръщзне на такъв тип преприемаческа дейност.
Практиката и в други европейски държави показва, че източници на финансиране на малките и средните предприятия са предимно местните ресурси- семействата, местните финансови институциина частния сектор и обществените организации, а също местните власти. Например във Великобритания важна роля играят регионалните финансови агенции, които се спонсорират от публичния сектор. Наред с това се използват и редица правителствени схеми за стимулиране на инвестиционния процес със специални фондове или схеми за гарантиране на заеми. Създават се и регионални банки, които да осигуряват трансфера на ресурсите.
В центърз на проблемите за финансирането на малките и средни предприятия са възможностите за осъществяване на инвестиционния проект, очакваните доходи и рискът при реализицията на проекта. Според оценки за малките и средни предприятия в много от слиучаите, оакваните доходи от проекта са недостатъчни да компенсират поетия риск. Например, във Великобритания фирми с по- малко от 200 заети могат да участват в схемата за гарантиране на заеми до 100 хиляди фунта стерлинги, като правителството гарантира до 70% от заема, което представлява редукция на риска.
Поради това един от важните елементи на финансовото стимулиране на малките и средни предприятия е предоставянето на нисколихвени заеми, субсидии, гратисен период за връщане, покриване на различни чати от разхгодите за изследване и развитие според възможностите и приетите национални приоритети. Програмите могат да се управляват от автономни целеви фондове с цел децентрализация при вземането на решениеи разширяване възможностите за развитие на иновационни идеи, както и използването на капацитетите на функциониращите предприятия. Холандският опит показва ползата от създаването на финансови институции със специален статут извън обичайната банкова пракика. В Австрия се предоставят правителствени гаранции за рискови предприятия и финансиране на стартирането, инвестиционни кредити в рамките напрограми за преструктуриране, подкрепа на инвестиции за нематериални активи и технологични програми, гарантиране на дългосрочни инвестиции. Агенциите з развитие на малкия бизнес и рисковокапиталовите фондове са субсидирани в ЕС и САЩ, а за икономиките в преход субсидиите са особено необходими за развитието на сектора на малките и средни предприятия. Лихвите по заемите са винаги по- ниски, за да позволят самофинансиране на рисковите фондове от малките и средните предприятия.
Въпреки посочените възможности, источниците на финансови ресурси за малките и средните предприятия в България са доста ограничени поради трудния достъп до банкови кредити, следствие недостатъчните възможности за гарантиране и обезпечаване на заеми, което поставя въпроса за гаранциите при финансирането на дейността им. На практика основен източник на създаване на значителен сектор от тези предприятия остава трансформирането на част от производствената база на държавния сектор.
В същото време високителихвени проценти, недостигът на капитал, ниската ефективност на банковаа система и липсата на мрежа от модерни финансови услуги предопределят като единствен източник на финансови ресурси за страната преките чуждестранни инвестиции, които да компенсират трудностите на финансовия сектор. Те са главно по линия на програмите на ЕС, където за страните от Централна и Източна Европа през 1993 година бяха предоставени 350 млн екю под формата на кредитни линии за финансовите институции за малки и средни индустриални и туристически проекти, както и за малки енергиини и опазващи околната среда проекти. Наред с това се отпуснаха заеми за стимулиране на частния сектор от местни финансови онституции за подпомагане на малките и средни предприятия по линия на допълване на местното финансиране, като ЕИБ може да покрие до половината от проектните разходи. Финансирането на малките и средните предприятия за страните от Централна и Източна Европа, особено в сферата на индустрията и търизма се осъществява пд формата на смесени предприятия с партньори от ЕС. През 1993 година на България бяха предоставени 30 млн екю за финансиране на малки и средни смесени предприятия.
