Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2010 23:26 - Законови мерки срещу спам
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 2861 Коментари: 0 Гласове:
0



Технологичната борба със спама не е достатъчна. Нежеланите съобщения с нелегално и вредно съдържание в Интернет може да имат множество последици като:

·        подбуда към криминално действие на пълнолетни и непълнолетни лица;

·        рекламиране, водещо до покупка на стоки с несигурно или вредно (неконтролирано) съдържание за човешкото здраве;

·        разпространение и осигуряване на лесен достъп до материали със съдържание за възрастни на непълнолетни лица, до детска порнография на пълнолетни и непълнолетни лица;

·        разпространение на информация за лесен достъп до адреси, съхраняващи и популяризиращи расова нетърпимост или подтикващи към форми на нарушаване на човешките права и свободи, вкл. подобни организации и членство в тях;

·        нарушаване на правото на уединение и личен избор при получаване на нежелана информация;

·        възможно разпространение или използване на застрашаващи личното електронно съдържание и пространство или личните данни, програми, вируси и др.

За това са изключително важни и необходими законови мерки срещу вредното явление. Съвременната национална и международна практика познава два режима за правно уреждане на проблема със спам.

 

 Забранителният режим
Този режим, не разрешава изпращането на непоискани електронни съобщения. Само тези адресати, които изрично са поискали, получават неадресирани съобщения. За разлика от спам-съобщенията, които се изпращат на възможно най-широк и неограничаван от никакви критерии списък от получатели, забранителният режим оставя на волята на получателя предварително да реши дали да получи или да получава многократно електронни съобщения от определен източник. Забранителният режим води до създаване на рекламни списъци от имейл адреси, в които всеки участващ потребител съзнателно, обмислено и предварително се е включил. Във всеки момент, последващ включването, адресатът може да се самоизключи от списъка чрез достъпна, лесна и кратка процедура. Примери за подобна практика могат да се открият в услугите на Google, информационните агенции, книжарници и пр. Понастоящем се смята, че забранителният режим е единственият обществено приемлив начин за реклама посредством  електронни съобщения. В зависимост от начина на присъединяване към определен списък, забранителният режим разпознава допълнителни квалификации като напр. потвърдено включване (confirmed opt-in), проверено включване (verified opt-in) и пр. Общото между тях е, че получателят потвърждава включването си или отговаря на потвърждаващо съобщение за включване в списъка. Независимо от разновидностите, основната идея на забранителният режим е една – потребителят е инициатор на всички последващи действия по потвърждаване и проверка на желанието му да бъде включен в определен списък за разпращане на електронни съобщения.

 

Свободният режим

Този режим, разрешава изпращане на електронни съобщения по списъци, в които адресатите са включени без тяхно знание или одобрение, независимо, че могат във всеки момент да поискат изключване от списъка. На практика самоизключването е недостатъчна и неефективна мярка по няколко причини. Преди всичко, адресатите трябва да изразходват значително време за отписване от множество списъци. Процедурите на отписване в много случаи са съзнателно усложнени, за да обезкуражат и объркат адресата в усилията му за отписване. В редица случаи отписването изисква предоставяне на редица лични данни, които от своя страна са последващ обект на манипулативна реклама. В резултат на всички тези фактори получателят изразходва значително време за разчистване на адреса си от списъци, в които той никога не е желал да бъде включен. Освен това, нищо не гарантира, че след евентуалното успешно заличаване от определен списък, един адрес няма да попадне отново в него по механизма на първоначалното му включване. В много случаи механизмът за отписване се използва измамливо Начинът на съставяне на списъците в свободния режим не гарантира достоверността на всеки адрес. Ако обаче постъпи заявка за заличаване на този адрес, това е безспорна индикация за неговата достоверност. Такива потвърдени адреси се използват за създаване на  потвърдени списъци от адреси, които впоследствие се разпространяват, включително възмездно. Установено е, че адресати, които систематично се отписват от всевъзможни списъци, получават повече непоискани съобщения, отколкото преди отписването си.

Забранителен режим възприемат законодателствата на Белгия (2003), Великобритания (2003), Германия (2004), Дания (2003), Ирландия (2003), Испания (2003), Италия (1999), Канада (2001), Норвегия (2001), Полша (2003), Унгария (1999), Финландия (2004), Франция (2004).

Идеите на свободния режим намират приложение в Корея (2001),Мексико(2003), Япония (2002).

 

Законови мерки срещу спам
Законът CAN-SPAM от 2003 г. на САЩ определя спама като „всяко електронно пощенско съобщение, чиято основна цел е търговска реклама или промоция на търговски продукт или услуга (включително съдържанието на Интернет-сайт, действащ с търговска цел)”. Законът позволява изпращането на непоискани търговски електронни писма, ако те съдържат всяко едно от следните качества: механизъм за отказ от получаване на бъдещи съобщения (opt-out mechanism); действащ адрес за отговор; валиден текст в рубриката „относно” и валидна служебна информация; правилния физически адрес на изпращача. Законът позволява на Федералната комисия по търговията да създаде национален списък на нежелаещите да получават подобни електронни съобщения или да докладва на Конгреса защо създаването на такъв списък в момента е неосъществимо. Комисията е отхвърлила това предложение, аргументирайки се, че липсата на легитимация в писмата ще компрометира подобен списък, а и самият той ще създаде проблеми със сигурността.

Законът е посрещнат с разочарование от страна на анти-спам общността. Тя констатира, че актът няма да спре непоисканите електронни съобщения, обратното, той изглежда оправдава тази практика. Изразяват се опасения, че в резултат на правната регламентация спамът ще се увеличи [31].

 

В ЕС е приета Директива 2002/58/ЕС в сила от
31 октомври 2003 г. относно обработката на лични данни и защита на личния живот в електронния комуникационен сектор (Директива за личния живот и електронните комуникации). Тя използва забранителния режим, изисква се предварително съгласие от получателя на електронното съобщение.  Директивата съдържа общи норми за защита на интернет потребителите, но оставя държавите - членки на ЕС сами да решават как да я изпълняват. Приемането на директивата е една от големите стъпки в глобалната война срещу спам. Според високопоставени представители на Европейската комисия, тя представлява основен инструмент, който допринася за засилване на доверието на интернет потребителите и електронната комуникация, а това е от голямо значение за успеха на електронната търговия [32].

 

В България като държава-членка на ЕС за взети законови мерки срещу спам описани в “Закона за електронната търговия” (Приложение1.2), който е в сила от 24.12.2006 г. Той регулира проблематиката, свързана с изпращането и получаването на спам. Закона използва свободният режим, той определя и точни изисквания за начина, по който търговските дружества трябва да развиват комерсиална дейност онлайн – оповестяване на цени, условия, различни предложения за отстъпки, вида на сделката и т.н.

Един от ключовите моменти в проектозакона е въвеждането на регулация на спам съобщенията. Всяко лице, което не желае да получава такива, трябва да впише имейл адреса си в електронен регистър, който е управляван от Комисията по търговия и защита на потребителите (КТЗП). Изпращането на спам до адреси, вписани във въпросния регистър, е забранено. Административно-наказателните санкции при нарушаване на конкретната забрана варират от 250 лв. до 4000 лв. [33].

 

По света има известни доста случаи на спамери, осъдени за деянията си. Един пример е съдебния процес[1] срещу Санфорд Уолъс (Sanford Wallace), който сам се е нарекъл “крал на спама”. През 2008 г., социалната мрежа Facebook, успява да го уличи и осъди да заплати 873 милиона долара. Въпреки, че  сумата не е изплатена, тъй като спамерът няма толкова пари, все пак това показва, че законодателните мерки са успешна и изключително важна част от борбата със спам проблема.

 



[1] http://www.zdravei.net/content/kral-na-spama-osaden-da-plati-711-miliona-dolara



Тагове:   спам,   мерки,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 891794
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105