Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2010 20:22 - ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИ И ДРУГИ СТРАНИ ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕ НА ЗВЕНО ЗА ФИСКАЛНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ ДАНЪЧНА ПОЛИЦИЯ
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 2211 Коментари: 0 Гласове:
0



 

 

Законодателното проучване  е възложено от Бюджетната комисия към XXXIX-то Народно събрание. То анализира законодателството на Европейския съюз и вътрешно-правната уредба на отделни държави относно създаването и дейността на звена за фискални разследвания.

 

В хода на проучването бяха изследвани:

 

·        актовете на Европейския съюз;

 

·        вътрешното право на държавите от Европейския съюз (Дания, Финландия, Ирландия, Германия, Австрия, Швеция, Великобритания, Италия, Франция, Белгия, Полша, Чехия, Унгария, Латвия);

 

·        вътрешното право на други страни (Руска Федерация, Австралия, САЩ, Норвегия, Швейцария, Колумбия, Коста Рика, Македония).

 

 

Законодателното изследване беше проведено в следните насоки:

 

 

I.                   Актове на Европейския съюз;

II.                Ниво на нормативната уредба;

III.             Легални дефиниции за финансово/данъчно престъпление;

IV.              Статут и структура на разследващите органи;

V.                 Предмет на дейност (функции) на разследващите органи;

VI.              Правомощия на разследващите органи;

VII.           Ограничения;

VIII.        Информационно осигуряване;

IX.              Специфика в практиката на проучените държави.

 

 

I.                   Актове на Европейския съюз

 

Борбата с измамите и корупцията, увреждащи финансовите интереси на ЕС има за основа чл. 29 от ДЕС, който призовава за по-близко сътрудничество между полицейските, митническите и други компетентни органи в държавите-членки, осъществявано както пряко, така и чрез Европол. Чл. 280 от ДЕО се отнася до дейности, засягащи финансовите интереси на общността, за които Съветът на министрите и Европейският парламент имат правомощието да предприемат мерки чрез процедура на съвместно вземане на решение след консултация със Сметната палата (Court of Auditors).

Основните нормативни актове, приети в рамките на Съюза с цел защита на финансовите му интереси, са:

·        Конвенция за защита на финансовите интереси на общността (подписана на 26 юли 1995 г.)

·        Регламент за защита на финансовите интереси на общността (95/2988 от 18 декември 1995г.)

·        Решение на Европейската комисия за създаване на Европейската служба за борба с измамите (от 28 април 1999 г.)

·        Регламенти на ЕО № 1073/1999 и 1074/1999 на Европейския парламент и на Съвета на министрите от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите.

 

Борбата с икономическите и финансовите престъпления срещу бюджета на Общността е концентрирана в четири основни насоки: укрепване на наказателноправните елементи в нормативната уредба; разработване на цялостна политика за борба с измамите; създаване на отношение на сътрудничество между всички компетентни власти и изграждане на междуинституционален подход за предотвратяване и борба с измамите и корупцията.

Конвенцията за защита на финансовите интереси на Общността е предназначена за противодействие с наказателноправни средства на измамите, както при реализирането на доходи, така и при извършването на разходи (напр. чрез криминализиране на измамите и въвеждане на наказателна отговорност за лицата, ръководещи извършването на стопанска дейност). Целта на конвенцията е да осигури състави на престъплнения в наказателното законодателство на държавите-членки за измама във вреда на финансовите интереси на Общността.

 

Европейската комисията е предложила създаването на независим европейски прокурор, който да бъде подпомаган от представители на национално ниво с оглед осигуряване на връзка между механизмите за противодействие на общностно ниво и националните правни системи. Европейският прокурор трябва да има право да внася обвинения в съдилищата на държавите-членки и да упражнява контрол над разследването, провеждано на тяхна територия.

От 1 юни 1999 г. Европейската служба за борба с измамите е независимият орган, отговарящ за борбата с измамите, увреждащи бюджета на ЕС. Службата е създадена по решение на Европейската комисия от 28 април 1999 г.

Европейската служба за борба с измамите провежда външни и вътрешни административни разследвания, като част от борбата с измамите и другите незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Общността, и съдейства за засилването на сътрудничеството между държавите-членки в областта на предотвратяването на измамите. Тя може да разследва управлението и финансирането на всички органи и институции на Общността, както и да провежда разследвания на място в държавите-членки при пълна оперативна независимост, гарантирана от начина на избиране на директора и надзорната комисия на Службата и възложените им правомощия.

След приключване на разследването Службата изготвя доклад, в който посочва установените факти, финансовите загуби, направените разкрития и препоръките на директора на Службата за действията, които трябва да бъдат предприети. Докладите са допустимо доказателствено средство в административните и съдебните процедури в държавата-членка, където се налага да бъдат използвани.

 

 

II.                Ниво на нормативната уредба

 

В повечето проучени държави нормативната уредба е на ниво законови актове. В някои от тях (Коста Рика) въпросите на фискалните разследвания са доразвити и в подзаконови нормативни актове и правилници за дейността на специалните разследващи служби.

Службите, занимаващи се с фискални разследвания, мога да бъдат регулирани от общ закон (материален или процесуален). В Германия и Австрия това е общ данъчнопроцесуален закон, регламетиращ материята на данъчното облагане и данъчната политика. В Германия правата и задълженията на финансовите органи по разкриване на данъчни престъпления се регулира от Закон за реда на облаганията. В Австрия дейността по административно и наказателно преследване на финансови нарушения е уредена във Финансово-наказателния закон. Промените, засягащи неговото действие, са регламентирани в Закон за реформата на правните средства, свързани с държавните вземания. Във Франция уредбата на данъчните разследвания се намира в Данъчно-процесуалния кодекс и в Кодекса на финансовите юрисдикции. Това е единствената от проучените държави, която кодефицира материята на данъчните разследвания.

 

В Коста Рика общият закон за полицията (Закон за полицията от 1994г., чл. 27 и 28) регламентира създаването на Полиция за фискален контрол, която да защитава данъчните интереси на държавата. С регламент/декрет/ 29663-H се създава вътрешната структура на тази полиция, компетенциите и начините за провеждане на операциите. Част шеста от Американския Прокурорски наръчник описва юрисдикцията на данъчната дирекция, специалистите и процедурите на отделите и. Данъчната дирекция разследва криминалните данъчни дела.

 

 

Друг начин за законодателно уреждане на службите за фискални разследвания е приемането на специални закони за техния статут, структура и функции. Такъв е подходът в Македония (Закон за финансовата полиция), Латвия (Закон за службата за разследване на финансовите престъпления), Русия (до 2003- Закон за федералните органи на данъчната полиция в РФ, а след това с Указ на президента на РФ тези дейности се поемат от Министерството на вътрешните работи), Колумбия (постановление №517 от 27/03/2001г.), Австралия (Данъчен акт, който има за цел да подобри приложението на данъчните закони. Отделно е създаден Институт за професионални следователи, който обхваща и фискалното разследване) и Италия (Закон № 189 от 23 април 1959 г. и Законодателен декрет № 68 от 19 март 2001 г.). В Швеция цялата дейност по фискалните разследвания е прехвърлена на службата “Ekobrottsmyndigheten”, за която е приет Указ 898/1997 г. Повече информация за тази служба обаче не може да бъде предоставена в законодателното проучване, доколкото тя се открива на език, недостъпен за сътрудниците в Програмата “Студенти на стаж в Парламента”.

 

Друг законодателен подход в уредбата на фискалните разследващи служби е приемането на специален закон, включително и срещу прането на пари. Така е във Великобритания, където Практически кодекс урежда дейността на Специален комитет към данъчната служба. В Полша действа специален Закон за фискален контрол, който регулира ефективното изпълнение на данъчните задължения към държавата. В Чехия нормативната уредба на фискалните разследвания се намира в Закон срещу прането на пари и Закон за териториалните финансови власти. В Унгария със Закон относно някои задачи на Службата за данъчен и финансов контрол е създадена Служба за данъчен и финансов контрол за предотвратяване, разкриване и преустановяване на действия, които сериозно застрашават интересите на държавния бюджет. Аналогичен е и подходът в Белгия, където Законът за предотвратяване използването на финансовата система за целите на прането на пари регламентира създаването, функционирането и независимостта на специално създаденото Звено за финансово разузнаване. Патриотичният закон на САЩ е насочен към засилване на американското законодателство срещу прането на пари.

 

Кратки данни за уредбата на фискалните разследвания и по-конкретно борбата с прането на пари в скандинавските държави Финландия, Дания, Норвегия, Швеция се открива в Годишен доклад на Службата за финансови действия по отношение прането на пари. Съгласно доклада във Финландия са приети комплект от нови нормативни актове срещу прането на пари Норвегия е развила високо ниво на законова защита срещу прането на пари  в Наказателния закон и в  Закона за финансовите служби. Последният регламентира задължението на националните власти за докладване на съмнителните транзакции.

 

 

III.             Легални дефиниции на финансово-данъчно престъпление

 

В нормативната уредба на проучените държави се срещат легални дефиниции на понятието “данъчно престъпление” или на различни понятия, свързани с данъчните и фискалните престъпления, като например легализирането на незаконни постъпления.

 

За всички държави е характерно, че понятията за данъчно или финансово престъпление включват нарушения срещу данъчния ред в държавата, фалшификацията на платежни инструменти и данъчни знаци, както и други деяния увреждащи приходите към държавния бюджет.

В множеството разгледани страни (Италия, Латвия, Македония, Русия и Унгария) понятието за данъчно престъпление или нарушение не е изрично дефинирано. Те се извеждат от предметния обхват на дейността на органите за фискални разследвания.

В държави като Австрия и Германия изрично са посочени дефиниции на данъчни правонарушения. Германският закон специално дефинира данъчното наказуемо деяние, като изхожда от рабирането, че всички деяния, наказуеми от различните данъчни закони, са данъчни наказуеми деяния. Такива са и нарушения на износ, внос и превоз на забранени предмети, подготовката и фалшифициране на данъчни ценни знаци. Като наказуемо се посочва и облагодетелствуването от извършването на такива деяния.

 

В Австрия финансовите наказуеми деяния са изрично посочените в особената част на Финансово-наказателния закон - отклонение от данъчно и митническо облагане, заплащане на по-малки данъци поради небрежност, контрабанда, укриване на данъци, използване на фалшифицирани документи за извършване на данъчно престъпление.

Откриват се дефиниции и на някои други престъпни дейности, имащи отношение към фискалните разследвания и към понятието за финансово престъпление - “пране на пари”, “незаконен източник на средства” и др. Законът срещу прането на пари на Чехия определя като “легализиране на постъпленията” всяка дейност за скриване на постъпления, придобити от незаконни източници. В Белгия за “пране на пари” се приема укриване и трансфер на пари или други активи с цел на скриване или маскиране на техния незаконен произход; скриване или маскиране на характера, произхода, местонахождението, използването, добиването, движението, притежателя на пари или активи от незаконен произход. Оказването на помощ на лице, включено в престъпление от което са получени пари с цел избягване на законовите последици, както и участието в някоя от тези дейности също се приема за пране на пари. Пак според белгийското законодателство за “пари от незаконен източник” се определят средства, получени от извършване на престъпления, свързани с тероризъм, незаконен трафик на хора, органи и тъкани, наркотици, проституция, оръжия, труд, сериозни финансови измами.

 

IV.              Статут и структура на разследващите органи

 

В повечето проучени държави институциите отговорни за дейността за фискалните разследвания, са Министерството на правосъдието,  Министерството на финансите или Министерството на вътрешните работи. В преобладаващия брой страни в тези институции са създадени отделни звена за фискални разследвания или данъчна полиция.

 

Проучването установи голямо многообразие от форми за регулиране на тези звена. Изключение от посочения типичен подход е било законодателството на Русия до 2003, когато данъчната полиция е имала ранг на самостоятелен държавен комитет (министерство).

 

Особено развита е структурата на държавните органи, компетентни да извършват фискални разследвания в Чехия, където отговорните институции са също Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, но и Чешката разузнавателна служба. Чешката система на териториалните финансови власти включва финансови офиси и финансови центрове. Техните компетенции се определят според местоживеенето на лицата или регистрацията на юридическите лица. Към Министерството на вътрешните работи на Чехия е създаден департамент “ Политика по сигурността”, отговорен за разследванията, свързани с финансови престъпления. Департаментът по финансови анализи към чешкото Министерство на финансите е компетентен за борбата срещу легализацията на печалбите от криминални дейности. Той е изграден като финансова информационна единица и служи като централен офис, получаващ доклади от финансовите институции за подозрителни сделки.

 

Службите за финансово разседване са към Министерствата на финансите в държави като  Италия, Македония, Коста Рика и Полша.

 

В Италия Корпусът на финансовата охрана има военна организация и е неразделна част от въоръжените сили на държавата. За осъществяване на функциите им военнослужещите в Корпуса мога да получат едно от следните звания: офицери и агенти на съдебната полиция, офицери и агенти на данъчната полиция или агенти по обществената безопасност. Корпусът на финансовата полиция е изграден от генерално командване (щаб) и щабове за изпълнение на службата, за набор и обучение и за техническа, логистична и административна поддръжка, действащи на национално и местно ниво. Към всяка регионална данъчна дирекция се създава Комисия за закрила на данъкоплатеца. Комисията уведомява данъчната администрация и финансовата охрана за нарушения на правата на данъкоплатците и за неправомерно провеждане на данъчни проверки от страна на техни служители.

 

Финансовата полиция в Македония извършва всички операции посредством Главно бюро и се управлява от директор, назначаван и освобождават от длъжност от Министерския съвет, по предложение на министъра на финансите. Служителите на Финансовата полиция се назначават и освобождават от министъра на финансите, по предложение на директора.

 

В Коста Рика Полицията за фискален контрол е част от Звеното за постъпленията, което е на пряко подчинение на Министерството на финансите. Полицията за фискален контрол се състои от главна дирекция, съвещателен съвет и следните четири звена: техническо-законодателно звено, оперативно звено, звено за планиране и събиране на информация и звено за администрация и логистика. Главната дирекция е на върха в йерархичната пирамида и се оглавява от директор, а всяко от звената се ръководи от координатор.

 

Белгийското законодателство предвижда двойна подчиненост към Министерството на финансите и Министерството на правосъдието на Звеното за финансово разузнаване. Звеното се състои се от минимум трима и максимум шестима ефективни членове, между които президент, помощник президент и заместник президент.

 

Присъствието на такива служби в структурите на МВР е предпочетено от Латвия и Русия.

В Латвия Службата за разследване на финансови престъпления се ръководи от директор, назначаван и освобождаван от министъра на вътрешните работи. Всички предварителни разследвания на тази служба са под надзора на прокурор.

 

До 2003 година в Русия разкриването и предотвратяването на данъчните престъпления е било възложено на Федералната служба “Данъчна полиция” - независим държавен орган с ранг на държавен комитет. Федералните органи на данъчната полиция са били йерархично подчинени и са включвали Федерална служба “Данъчна полиция”, териториални органи на Федералната служба и местни органи на данъчната полиция. Службата е била ръководена от директор с ранг на председател на държавен комитет, назначаван и освобождаван от президента на РФ, по препоръка на министър-председателя. Контрол над дейността на службата са извършвали Върховният съвет на РФ и правителството, а надзор над законността - главният прокурор на РФ. В Закона обстойно са било регламентирани отношенията между Федералната служба и държавните органи и в частност с държавните данъчни инспекции.

 

След реорганизацията на службата в структурата на централния апарат на МВР в Русия е учредена Федерална служба по икономическите и данъчни престъпления. Координацията на нейната дейност се извършва от заместник министър на вътрешните работи, началник на служба “Криминална милиция”. В Главното управление на службата са включени оперативно-следствено бюро, организационно-аналитично управление и управление по документни проверки и ревизии. В главните управления на МВР в отделните територии на РФ действат оперативно-следствени бюра по икономически и данъчни престъпления. В Русия управления по данъчни престъпления са създадени и към отделните министерства.

 

Извършването на фискалното разследване от органите за данъчен контрол или събиране на данъци е решението на Франция, Колумбия, Унгария, Германия, Австрия, Ирландия.

В Унгария Службата за данъчен и финансов контрол включва две разделени звена, които не стоят в йерархична подчиненост – органи, занимаващи се с данъчното облагане и Дирекция за криминални разследвания и нейните регионални поделения. Териториалната компетентност на Дирекцията се определя от местоизвършването на престъплението.

 

Разкриването и разследването на данъчните наказуеми деяния в Германия се извършва от финансовите учреждения Финансова служба, Главна служба “Митници”, както и от Финансовото министерство. Всяка от тези служби е компетентна доколкото извършеното данъчно наказуемо деяние е свързано от нейните функции. Законът детайлно определя начините за разрешаване на колизия между отделни служби, изхождайки от местоизвършването на деянието и от  йерархията на тези служби. В рамките на службите се обособяват звена по извършване на външни (данъчни) проверки, данъчен надзор и данъчно преследване. Финансовите служби могат да имат и прокурорски функции по време на наказателния процес.

 

Според австрийския Финансово–наказателен закон дейността по преследването на данъчните престъпления се осъществява от Финансово-наказателните органи и съда в зависимост от вида и предмета на наказуемото деяние. Съдът е компетентен ако престъплението е извършено умишлено или надхвърля определена сума. Когато е в компетенциите и на двата органа, се иницират две паралелни производства. Финансово-наказателните органи, действащи като първа инстанция, са съдебни състави към Главните митнически служби на провинциите и Финансовите служби. Обжалването на решенията на Финансово-наказателните органи става пред Независим финансов сенат.

 

В Колумбия Данъчно-фискалната полиция е част от Националната данъчно-фискална дирекция. В Националната данъчно-фискална дирекция влизат още Звената за данъчни постъпления, за митнически постъпления и за валутен контрол, данъчната и митническа администрация. В състава на Данъчно-фискална полиция са включени Оперативно звено и Звено за разследване.

 

Данъчната служба на Ирландия, известна като Revenue, работи съвместно с Криминалното Бюро за разследване на активи.

 

По специфичен начин е уредена материята на фискалните разследвания във Франция и САЩ, където липсва централизация на тези функции в един орган.

 

Френското законодателство не предвижда създаването на специализиран орган, натоварен с разследването на данъчните престъпления. Всеки отделен вид финансово престъпление се констатира в протокол от служител на администрацията, който е най-тясно свързан с материята по конкретното престъпление. Така например нарушенията свързани с данък печалба могат да се установят от митническите служители, служителите, натоварени с разследването на измами, и служители на съдебната полиция. Особено важна роля в материята на данъчните разследвания има Сметната палата и нейните териториални поделения, които са контролирани от Върховен съвет.

 

В САЩ отговорни институции по въпросите на фискалните разследвания са: Министерството на правосъдието, Международната асоциация за разследване на финансови престъпления, Секретната служба на САЩ, Бюрото за финансовите институции, ФБР – Отделът за криминални разследвания, Бюрото за разследване на финансови престъпления. Бюрото за разследване на финансови престъпления е създадено към Департамента на Държавната хазна. На щатско ниво в щат Алабама е създадена наказателна финансова институция – Служба по фискално законодателство под наблюдение, управление и контрол на офицер, определен като Директор на фискален офис. За наблюдението на службата на фискалното законодателство е създаден Общ фискален законодателен съвет. В щата Колорадо, САЩ е създадена Дирекция за данъчен одит и жалби.

 

В Австралия Институтът за професионални разследвания обединява служители на държавни органи (в това число и полицията) и на частни организации. Във Великобритания финансовата служба е независима, неправителствена организация. От юли 2003 към Института за професионални разследвания в Австралия е присъединен и Филиалът за изследване на сертифицирани измами, с цел да бъде стимулиран частният сектор да се бори срещу корпоративни измами в Австралия. Според новата уредба Филиалът и Институтът се сливат в Асоциация за професионални следователи от големи фирми, малки и средни изследователски компании, полицията и държавни следователи.

 

 

V.                 Предмет на дейност (функции) на разследващите органи

 

Вътрешните законодателства на всички проучени държави свързват функциите на звената за фискални разследвания основно със защита на държавните финансови, данъчни и икономически интереси и на постъпленията към държавния бюджет и държавни фондове от различни източници, чрез осъществяване на превантивен и последващ контрол. Изчерпателно са регламентирани методите за предотвратяването и борбата с нарушенията срещу финасовата, данъчната, валутната, митническата, кредитната и осигурителната система на държавата, държавната собственост  за борба с измамите, корупцията. Реализацията на посочените функции е свързана, както с осъществяването на цялостен контрол върху спазването на данъчното и финансовото законодателство, така и с действия по предварително разследване. В Австралия и Великобритания тези служби следят за извършването на престъпни деяния и срещу частни лица.

Органите, извършващи финансово разследване, подпомагат административните и съдебните власти при упражняването на правомощия в данъчната и митническата сфера (Колумбия, Коста Рика, Франция и др.). Те осъществяват функциите си в сътрудничество с други държавни органи и при необходимост сезират съда.

Поради комплексния характер на системата от разследващи органи в САЩ и Германия, така посочените функции се осъществяват при специфично разпределение на правомощията. Бюрото за разследване на финансови престъпления в САЩ има няколко основни сфери на дейност: предотвратяване, разкриване и разследване на финансови престъпления. Отделът за финансови разследвания към Секретната служба на САЩ разследва престъпленията, съвместно с финансовите институции. Данъчната дирекция е отговорна за провеждането на разследвания по криминални данъчни дела. Най-обширен мандат за разследвания има Отделът за криминални разследвания на ФБР. Звеното за борба с прането на пари към ФБР е създадено с цел установяването, разбиването и разрушаването на най-значителните механизми за пране на пари.

 

В Германия предметът на дейност се определя спрямо задачите и функциите на отделните звена на службите. Органите по външната проверка имат за цел изясняване на данъчните отношения на данъчния длъжник. Звеното за данъчно преследване разследва данъчните наказуеми деяния при известен или неизвестен извършител. Звеното за данъчен надзор извършва наблюдение над производството на стоки и движението, подлежащи на облагане, на недвижими имоти, за които съществуват данни за съхранение на контрабандни стоки. Функциите между трите звена не са строго разграничени. Възможно  е едно звено, в зависимост от разкритите факти, да приеме функциите на друго звено или те да му бъдат възложени от финансовата служба. Финансовите служби изпълняват прокурорски функции, ако деянието е изключително данъчно престъпление или полицейски, ако полицията или прокуратурата водят разследването. Подробно са изяснени отношенията по време на наказателния процес между финансовите служби и други правоприлагащи органи на държавата.

 

Бюрото за разследванена финансови измами в Ирландия, както и Финансовата служба във Великобритания разследват сериозни нарушения в сферата на търговията, измами с чекове и кредитни карти, компютърни измами, престъпления, свързани с пране на пари и фалшифициране на валута.  То играе активна роля в предотвратяването и откриването на измами.

 

В някои от изследваните държави защитата на финансовите и икономическите интереси на държавата се схваща в по-широк смисъл и функциите на органите по фискално разследване надхвърлят така очертаните рамки. Съгласно действащата в Италия нормативна уредба Корпусът на финансовата охрана осъществява функции на финансова полиция, на икономическа полиция, функции по обществената безопасност и на пристанищни власти. Особеност на дейността на Корпуса е, че разследва нарушения, свързани с интелектуална собственост, и обектите от национално-историческо, архитектурно и художествено значение. Наказателнопроцесуалният кодекс предостава статут и функции на съдебна полиция на Корпуса на финансовата охрана. Те се осъществяват в подчинение и под ръководството на съдебната власт

 

 

Законодателното проучване установи и някои специфични функции

В САЩ и Белгия разследващите органи са отговорни за получаването и анализирането на информация, свързана с прането на пари и други фискални престъпления. При сериозни индикации за пране на пари и фискални нарушения Звеното за финансово разузнаване в Белгия предава информацията на Кралския прокурор.

 

В държави като Латвия и Австралия се набляга на консултативните функции на разследващите органи. Те могат да дават независими съвети на държавната администрация и да идентифицират системни проблеми в практиката по приложение на данъчните закони, а също и да участват в изготвянето и оценката на адекватността на действащото законодателство.

В Австрия финансово-наказателните органи от първа инстанция извършват проверка на информация за предполагаеми финансовонаказуеми деяния за започване на производство, без значение на източника на информация. Независимият финансов сенат е компетентен в областта на финансово-наказателното право, митата, данъците и субсидиите.

 

Сметната палата на Франция осъществява финансов контрол върху държавни органи, публични учреждения, държавни предприятия, смесени и анонимни дружества с мажоритарен държавен дял и изготвя годишен доклад, който представя пред президента на Републиката и пред Народното събрание. Министри, представители на териториални обединения, заинтересовани учреждения, предприятия, дружества и др. представят отговори по засегнатите в годишния доклад нарушения. Докладът и отговорите към него се публикуват в Държавен вестник.

 

 

VI.              Правомощия на разследващите органи

 

Разследващите органи в проучените държави разполагат с определени правомощия за осъществяване на фискални разследвания, като най-разпространени са типичните правомощията по предварително разследване, които се осъществяват служебно или по искане на съда или на друг държавен орган.

 

На първо място, сред тях може да се посочи правомощието за изискване на информация, сведения и документация (Чехия, САЩ, Франция, Полша, Италия, Австрия, Македония, Русия и Великобритания), свързани с дейността на проверяваното физическо или юридическо лице, като в Русия на лицата предоставили информация за извършено данъчно престъпление, се изплаща 10% от дължимата сума. В Италия и Латвия изрично е регламентирана възможността разследващите органи да извършват проверки на банкови сметки и да искат разкриването на банкова тайна. Правото на достъп до информация на италианския корпус на финансовата охрана се упражнява спрямо частни лица и публичната администрация, включително и спрямо документи, депозирани при нотариус и съдии по вписванията, като включва и право да се изпращат анкетни листове.

 

В повечето от проучените държави е регламентирано и правото за извършване на огледи, проверки на място, претърсвания на помещения и превозни средства (Германия, Полша, САЩ, Италия, Русия, Латвия – по начало в работно време и по начин, които възможно най-малко смущава обекта на проверката. В Македония тези дейности са допустими  със съгласието на съдебната власт, в Унгария, Австрия също след съдебно разпореждане). В Германия проверки могат да се извършват и в извънработно време. В Колумбия данъчно-фискалната полиция има правото да наблюдава обекти (пристанища, аерогари и места, използвани при вноса и износа на стоки като складове и търговски учреждения, за които има съмнения, че могат да бъдат складове за контрабандни стоки). В Латвия правомощията по инспектиране на икономическите и финансови дейности на физическите и юридически лица включват и законното придобиване на собственост.

 

Правото за арестуване на заподозрени и виновни лица е регламентирано във вътрешните законодателства на САЩ, Латвия, Македония, Австрия, Русия, Колумбия.

 

При осъществяване на дейността си разследващите власти имат право да призовават лица и свидетели във връзка с установяване на факти (САЩ,  Македония) и да изискват от лицата задължително да се легитимират (Унгария,  Русия).

 

Възможността за изземване и конфискация на имущества е подробно регламентирана в законодателствата на Полша, Австралия, Германия, Колумбия.

 

Органите, осъществяващи фискални разследвания, са оправомощени да налагат санкции и принудителни мерки. В Чехия, Великобритания и Германия разследващите органи могат да налагат глоби и да отнемат лицензии. Извършването на фискално разследване може да бъде основание за спирането на производствен процес и операции (Латвия, Русия). В Германия, за обезпечаване на намерените доказателства за извършено данъчно нарушение, освен конфискация се предвижда запечатване или забрана за разпореждане. В Русия и Македония разследващите органи имат право да налагат запор и възбрана на имущество, включително и на средства в банкови сметки. Службата за разследване на финансови престъпления в Латвия издава задължителни разпореждания до държавния данъчен инспекторат и банките по отношение на финансовите операции на заподозрените.

 

 



Тагове:   страни,   полиция,   Относно,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 898902
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105