1. В широк смисъл понятието включва различни производства:

- производство по данъчна регистрация;

- производство по извършване на данъчна ревизия и проверки;

- производство по издаване на данъчен акт и обжалването им;

- производство по изпълнение на данъчните актове в двата му вида;

- производство по налагане на обезпечителни мерки;

- производство по установяване на данъчни нарушения и налагане на санкции;

2. В тесен смисъл данъчният процес е административното производство по данъчни спорове.

§2 ПЗР ДОПК препраща към АПК и ГПК; чл.279 ал.3 препраща към ЗАНН. И материалните дан.закони по отношение на установяване на нарушенията и издаване на наказателни постановления препращат към ЗАНН.

ІІ. Принципи на данъчния процес – изброени в гл.І ДОПК.

1. Законност – следва от чл.4 КРБ. Този принцип изисква всяко процесуално действие да е съобразено със закона.

2. Обективност – означава, че чрез активни действия ОП е длъжен да установи обстоятелствата от значение за данъчно облагане и да ги обезпечи със съответните доказателства. Той се допълва от принципа на служебното начало чл.5, който задължава ОП и ПИ служебно да осигурят движението на процеса и да изясняват всички факти и обстоятелства, включително и тези водещи до данъчно облекчение.

3. Самостоятелност и независимост на държавните органи /ОП и ПИ/ чл.4, свързан с чл.7 ал.3, а именно сегашната уредба не позволява изземването на компетентност, а чл.76 урежда основанията за отвод и самоотвод.

4. Принцип на добросъвестност и право на защита – изразява се в предоставяне на процесуална възможност на страните да сочат доказателства, да правят възражения, да обжалват актовете и действията на данъчните органи. Този принцип е свързан с:

5. Принцип на бързина и процесуална икономия. Относно сроковете, чл.22 урежда начина на броене; чл.27 допуска да не се счита за просрочено, ако органът е определил по-дълъг срок, а ако по-къс – се счита този на закона.

ІІІ. Участници, субекти и страни в процеса. От теорията на административното право се извеждат понятията за участници, субекти и страни в данъчния процес. Уредба чл.9-13 ДОПК.

1. Участник – понятието е най-широко и включва в себе си субектите и страните. Всички субекти, които имат някаква процесуална роля, имат права и задължения в процеса – субекти, вещи лица, свидетели, ако са допустими.

2. Субекти – тези, които имат право да извършват процесуални действия във връзка с развитието на процеса, могат да влияят върху процеса. Това са решаващия спора орган и страните. В различните фази на процеса качеството на административните органи може да е различно – като решаващ орган, като страна.

3. Страни – тези субекти, които участват в процесуалните отношения и спрямо които издаваните актове имат сила, ще породят задължение. Това са субектите, чиито права и интереси са засегнати.

Доказателства и доказателствени средства

ДОПК не съдържа определение за доказателствени средства. Съгласно ГПК доказателствени средства са предвидените от кодекси и закони източници на сведения за подлежащите на доказване факти. Фактите са конкретни явления или състояния, определени във времето и пространството, независимо от това дали спадат към външният свят или човешката психика. Факти за правото са и т.н. отрицателни факти като: бездействието, отрицанието и други. Когато фактът има пряко значение за административното производство той е релевантен, т.е. от него зависи възникването, изменението, погасяването на правото или задължението на субекта.

Източници на сведения в данъчното производство са:

         1.     писмените доказателства

         2.     веществените доказателства, като веществени доказателствени средства могат да се прилагат технически носители на данни.

         3.     заключенията на експертите

Чрез тях административния орган установява фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.

Доказването е съвкупност от процесуални действия. То обхваща събирането, анализ и преценка на доказателствата. Чрез нормите, уреждащи доказването се реализира основният принцип за обективност при установяване на фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на лицата(нормативно регламентиран в чл. 3 от ДОПК). Истината за тези факти може да се установи само чрез точното спазване на правните нормите(съдържащи се в чл. 8 от ДОПК).

Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от органа по приходите. Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.

Органът по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на тези доказателства в определен от него срок. В случай че субектът не представи изискани доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Това е законова презумция, осигуряваща установяването на задължение въпреки липсата на съдействие от страна на субектите. Въпреки, че съдействието е ограничено, защото органа по приходите трябва да прецени тези доказателства, макар и предоставени по-късно, но:

         1.     преди издаването на акта и доказателствата, по повод на които е започнало производството, или

         2.     при извършване на ревизия в 14 дневен срок от връчването на ревизионният доклад, като когато този срок е недостатъчен той се удължава по искане на лицето, но не повече от 1 месец.

Всички лица, държавни или общински органи са длъжни в 14-дневен срок от получаването на искане от органа по приходите на основание да предоставят данните, сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства, включително и да разкрият съответната служебна, банкова или застрахователна тайна. Редът за даване на тази информация е нормативно установен в Закона за банките и Закона за застраховане. Фактите, за които се иска предоставяне на доказателства, следва да са посочени в искането на органа по приходите. В процеса на събиране и преценка на доказателства органът по приходите може служебно или по искане на лицето да извърши оглед на движими или недвижими вещи. Оглед се допуска не само за проверка на други доказателства, но и за самостоятелно доказателство.

ДОПК вменява в задължение на лицата и на правоприемниците им да съхраняват  счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски. Те се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Държавния архивен фонд, в следните срокове:

         1.     ведомости за заплати - 50 години

         2.     счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години

         3.     документи за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани

         4.     всички останали носители - 5 години

След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация(хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Държавния архивен фонд, могат да се унищожават. Ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията се извършва по този начин.

По всяко време лицето има право да получи копия от иззети или предадени документи и книжа, както и от информацията от иззети или предадени технически носители.За тези действия се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на заинтересованото лице. В 30-дневен срок от писменото искане на лицето подлежат на връщане с опис всички иззети или предадени оригинални документи или книжа или технически носители, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или върху ценните книжа и вещите са извършени обезпечения, или е насочено принудително изпълнение по реда на ДОПК. И за тези действия се съставя протокол. Иззети или предадени оригинални документи или книжа или технически носители, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или върху ценните книжа и вещите са извършени обезпечения, или е насочено принудително изпълнение по реда на ДОПК не се връщат, ако лицето откаже да завери направените копия на книжа и документи или разпечатки от технически носител. Не се връщат вещи, притежаването на които е забранено. С тях се постъпва по реда, предвиден в съответните нормативни актове. Вещи, не потърсени в 12-месечен срок от влизането в сила на акта или наказателното постановление, се смятат за изоставени в полза на държавата. Отказът да се върнат вещите подлежи на обжалване по реда обжалване на постановление за налагане на обезпечителни мерки.

Данъчните субекти и лицата, които ги представляват са длъжни да изготвят и предоставят подписани от тях справки относно фактите и обстоятелствата от значение за изхода на производството. При поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. Последните се регистрират при МВнР. В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта, под формата на обществена поръчка. Като от датата на писменото искане за превод  до датата на представянето на превода срокът за завършване на съответното производство спира да тече.

В случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа по приходите или на публичния изпълнител да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите по приходите могат да поискат съдействие от органите на МВР, включително за извършване на претърсване или изземване по предвидения за това в НПК ред. Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на МВР на органите по приходите с протокол и опис. Когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци, органите на МВР, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях.

Претърсване и изземване от органите на полицията се допускат, ако при извършване на ревизия или проверка са налице данни, че в подлежащ на контрол обект се намират вещи, книжа или други носители на информация и при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани със:

         1.     задължения и отговорности за данъци

         2.     нарушения на данъчното законодателство

         3.     стоки с неустановен произход

По искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство. Органът по приходите предупреждава писмено лицето за последиците от неизпълнението на това задължение,а именно в случай че изисканите писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения, както и че може да бъде призовано пред съда при условията на чл. 114 от ГПК(лицето може да бъде призовано пред съда за да отговори на определени въпроси, които са от съществено значение за определяне на дадените му задължения).

Обезпечаване на доказателствата – Тези действия могат да се предприемат от органа по приходите, както в производството по извършване на проверка, така и в ревизионното производство. Предприемането на тези действия е въпрос на преценка от страна на административния орган, но във всички случаи мотивът е, че може да се затрудни събирането на съответните доказателства. При предприемането на тези действия, органа по приходите е длъжен да вземе необходимите технически мерки за запазване автентичността на копираната информация. Обезпечаването на информацията се извършва чрез:

         1.     опис

         2.     изземване чрез опис на ценни книжа, вещи, документи и други носители на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането и

         3.     запечатване на обект или част от обект за 48 часа. Необходимо условие е в запечатания обект да има подлежащи на обезпечаване доказателства и да е невъзможно своевременно извършване на опис или изземване с опис. ДОПК не конкретизира случаите на тези не възможности, но явно те ще са на лице, когато не е оказано съдействие от страна на лицата, по отношение на които се извършва описа или изземване с опис.

И в 3-те случая на органа по приходите прави протокол, екземпляр от които се предоставя на лицето. Удължаването на 48 часовият срок за запечатване може да стане само с определение на РС по местонахождение на обекта и писмено искане от органа по приходите(условията са кумулативно дадени). Искането на органа по приходите следва да е дадено преди изтичането на 48 часов срок. РС се произнася по искането в дена на постъпването му, в закрито заседание с определение. Определението съдържа и срок за запечатването. То не подлежи на обжалване.

Запечатването се смята за прекратено:

         1.     когато е изтекъл 48 часовият срок и органа по приходите не е поискал удължаването му

         2.     когато до изтичане на 48 часовият срок, РС не е разрешил удължаването на срока

         3.     когато е изтекъл и удълженият от РС срок

С оглед гарантирането на правата на лицата в ДОПК е уредена и възможност за обжалване на действията за обезпечаване на доказателствата. Обжалването се осъществява чрез жалба, която се подава пред компетентния териториален директор по местонахождение на обекта. Директора се произнася с мотивирано решение в 1-дневен срок  от постъпването на жалбата. Той може:

         1.     да уважи жалбата и да разпореди преустановяване на обжалваните действия в срок, задължителен за органа по приходите

         2.     да отхвърли жалбата

Жалбоподателят се уведомява в деня на издаване на решението. При не произнасяне на териториалния директор или при отхвърляне на жалбата лицето може да обжалва действията по обезпечаване на доказателства по съдебен ред пред ОС по местонахождение на териториалната дирекция. ОС се произнася с определение в 7-дневен срок и то не подлежи на обжалване.

Други способи за събиране на доказателства по ДОПК са:

         1.     Насрещна проверка - При започнало производство по ДОПК органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство. При насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци на проверяваното лице. За извършването на тази проверка органът по приходите съставя протокол, екземпляр от които се връчва на проверяваното лице, а при ревизия протоколът се връчва заедно с ревизионния доклад. Органът по приходите може да отправи писмено искане за извършване на насрещна проверка до:

    1.1. компетентната териториална дирекция

    1.2. териториалната дирекция по местонахождението на поделение, обект или дейност на субекта

    1.3.териториалната дирекция по местонахождението на имоти или други имущества на субекта, както и на други обстоятелства от значение за извършването и

При извършване на насрещната проверка органът по приходите може да изисква писмени обяснения от проверяваните субекти по реда на ДОПК.

         2.     Проверка по делегация - При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на субекта, на негово поделение, обект, дейност или имущество на територията на друга териториална дирекция органът по приходите може да отправи писмено искане до съответната териториална дирекция за извършване на проверка по делегация.

         3.     Доказателства, събрани от други контролни органи(органи на Агенцията за държавен вътрешно-финансов контрол, митнически органи и други) - При извършването на ревизия или проверка органът по приходите, който я извършва, може да поиска писмено от други контролни органи извършването на действия с оглед събиране на доказателства за установяване на задължения или административнонаказателна отговорност.

Вещи при проверявани лица - Лице, което извършва или предлага извършването на сделки с вещи или права, или държи вещи в подлежащ на контрол обект, включително като залогоприемател, за целите на данъчното облагане в съответното производство се приема, че това лице е собственик на вещите, съответно на правата, до доказване на противното. Когато цената на вещите или правата е определена в нормативен акт, тя се приема за тяхна пазарна цена.

Относно правото на достъп до указанията на данъчната администрация по прилагането на законите, адресирани до конкретен данъчен субект. Възможност за коригиране на подадена данъчна декларация. Доказателствена сила на информацията, съдържаща се в протоколите от извършени насрещни проверки.

На основание чл.237, ал.1, т.2 се дават следните задължителни указания за работата на данъчната администрация с оглед създаването на единна практика и унифициране на дейността на данъчната администрация по тълкуването и прилагането на следните разпоредби от Данъчно-процесуалния кодекс (ДПК).

Относно чл.12 от ДПК във връзка със Закона за достъп до обществена информация

Конституционно признатото право на информация, неговото гарантиране и упражняване е уредено със Закона за достъп до обществена информация (ДВ, бр. 55 от 2000 г.).

В чл.2, ал.1 от същия е дадено определение на понятието обществена информация, като е посочено, че по смисъла на този закон това е "всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти". От тази гледна точка указанията, които дава данъчната администрация по прилагането на закона до конкретен данъчен субект, са обществена информация, която при поискване следва да бъде предоставена на всеки друг данъчен субект. В случай че в писмото до лицето се съдържат данни, представляващи служебна тайна по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на ДПК, данъчният орган трябва да предостави исканата информация в такъв обем и по такъв начин, че да не се засягат лични данни за трети лица, неучастващи в административното производство.

В същия смисъл е и Решение № 6017 от 21.06.2002 г. на ВАС.

Относно корекции на подадени декларации по чл.61 ДПК

Корекции на подадени данъчни декларации се извършват съгласно реда, установен от чл.61 ДПК.

Могат да се правят промени в декларираните данни и обстоятелства, но тези промени трябва да са такива, че да влияят на размера на данъка в посока на увеличение или намаление, а не и на неговата дължимост въобще.

Причината е, че с подаването на данъчната декларация данъчното задължение вече е възникнало.

Относно извършване на насрещни проверки, доказателства и доказателствени средства

Чл.67, ал.3 ДПК

В хода на данъчната ревизия данъчният орган може да извършва насрещни проверки. При извършването на насрещните проверки могат да се използват налични в досието на проверявания субект документи, в това число и съставени вече протоколи за извършени действия и констатации на данъчните органи.

Когато в данъчното досие на проверявания субект са налични такива протоколи, констатиращи трайни факти и обстоятелства, включително и относно ненамирането на данъчен адрес, е допустимо проверяващият орган да не извършва повторно осъществени вече при предходна проверка действия, а следва да приобщи доказателствата към настоящата проверка.

В този случай следва да се разграничават две хипотези.

Първата е извършване на насрещна проверка от данъчен орган по искане на ревизиращия екип, като доказателствените средства, налични в данъчното досие на проверявания субект, се приобщават към протокола за извършената насрещна проверка.

Втората хипотеза е на приобщаване на налични доказателствени средства от данъчния орган, извършващ ревизията, като тези доказателствени средства, намиращи се в териториалната данъчна дирекция, чиито органи извършват ревизията, могат да бъдат протоколи за извършени проверки спрямо други данъчни субекти.

В този случай не е необходимо изпращането на искане за насрещна проверка до териториалната данъчна дирекция по регистрацията на другия данъчен субект, а е достатъчно приобщаването на доказателствените средства към вече събраните в хода на данъчната ревизия, като за това действие на данъчния орган не е необходимо да се съставя нарочен протокол. Приобщените доказателствени средства имат самостоятелно значение.

Когато насрещната проверка се ограничава само до изследване на налични в данъчното досие на субекта доказателствени средства и се базира на тях, не е необходимо екземпляр от протокола за извършената насрещна проверка да се предоставя на данъчния субект. Предоставянето на протокола за извършената насрещна проверка има своето значение само в случаите, когато проверката се насочи спрямо данъчния субект и протече при него, като в случая следва да се прави отграничение между предоставянето на протокола, визирано в чл.67, ал.3 , и връчването по общия ред, т.е. следва да се прави ясно отграничение между връчването по общия ред и "предоставянето" по реда на чл.67, ал.3.

Втората хипотеза явно се отнася до случаите на извършване на насрещна проверка "при другия данъчен субект", т.е. когато тя фактически се извършва при него и му се предоставя протокол, като не е необходимо да се извършват действия по връчването на протокола по общия ред. Когато обаче проверката се извършва по налични данни в данъчното досие, не следва и не е нужно протокол да се предоставя на данъчния субект.

Поддържа се становището, че следва при връчването на протоколите, съставени по реда на чл.102 , стриктно да се изследва дали извършените действия на данъчния орган засягат пряко права и законни интереси, или създават задължения за данъчния субект. Само тогава има засегнато лице, на което да се връчват протоколите.

Последните са такива обективиращи действия на данъчния орган, с които пряко се засягат правата и законните интереси на лицето или се създават задължения за него - такива са например протоколите за регистрация по ЗДДС или за дерегистрация и други подобни.

С оглед на процесуална икономия и бързина при осъществяването на процеса по издаване на данъчните актове следва в пълна степен да се използват наличните вече доказателствени средства, за да се постигне максимална ефективност на работата на данъчната администрация.

Протоколите за действия на данъчните органи, които не са изготвени при условията и по реда на ДПК, не се ползват с доказателствена сила и не са годно доказателствено средство. При констатирането на такова обстоятелство данъчният орган, извършващ ревизията, изследва до каква степен порокът на изготвения протокол би засегнал материалната законосъобразност на данъчния ревизионен акт.