|
Форуърд сделката представлява договор за покупко-продажба на определено количество чуждестранна валута на точно определена бъдеща дата по предварително уговорен валутен курс. Доставката на валутата се извършва на датата на падежа на сделката.
За разлика от спот сделките, моментите на сключването и изпълнението на форуърд сделката (доставка и плащане) са отдалечени във времето един от друг.
Форуърд валутен курс
Обикновено форуърд курсът е различен от спот курса на дадената валута. Когато той е по-висок от спот курса, говорим за форуърд премия, а в обратния случай – за форуърд сконто. Разликата в двата курса е отражение на лихвените диференциали между двете котирани валути. Ако по депозитите в дадена валута лихвеният процент е по-висок и тази валута бъде продадена форуърд, в периода до падежа продавачът ще получава лихва. В този смисъл купувачът е в по-неизгодна позиция, тъй като едва след време ще бъде възможно да вложи парите си във валутата, по която се плаща по-висока лихва. Когато форуърд курсът е по-нисък от спот-курса, тази разлика се явява компенсация за купувача.
Изчислението на форуърд курс се извършва по следния начин:
Спот курс +/- премия/сконто = форуърд курс
Форуърд сконтото или премията се изчисляват по следния начин:
спот курс х лихвен диференциал х дни до падежа
360 х 100 + (лихвен процент върху чуждестранната валута х дни до падежа)
Обикновено банките котират само купува/продава за премия или сконто във вид на десетични числа, като в случай на сделка те се прибавят или изваждат към спот курса.
Период и условия на Форуърда
Максималният период при повечето валути е 12 месеца, докато за основните валути е възможно да бъде сключена форуърд сделка с падеж след 5 години. Най-често използваните периоди са 1, 3 и 6 месеца, но се използват и други нестандартни периоди.
Форуърд сделката не може да бъде развалена. Възможно е обаче да бъде сключена обратната сделка – съответно продажба или покупка на базовата валута – със същата дата на падежа. Нетният резултат от двете сделки е възможно да бъде както печалба, така и загуба.
Тъй като изпълнението на форуърд сделката се извършва на бъдеща дата, инвестиционния посредник изисква гаранция. Нейният размер първоначално се установява като процент от сумата, за която е сключена сделката, а впоследствие бива коригиран в зависимост от текущите условия на пазара. Тази гаранция – наречена марджин – служи за да покрие загубите, които инвестиционния посредник може да претърпи при евентуално неизпълнение на договора от отсрещната страна.
Примери за изчисляване на форуърд курс
Фирма изнася стоки за САЩ и очаква да получи плащане от чуждестранния си партньор на обща сума $100 000 след шест месеца. За да избегне валутния риск, компанията сключва с инвестиционния посредник форуърд сделка за продажба на същата сума щатски долари с вальор датата, на която ще получи превода от чужбина.
Освен това, налице са следните факти:
o Спот курсът на USD/BGN е 2.2092 – 2.2100;
o Годишният лихвен процент по шест-месечни депозити в USD e 1ѕ - 2%;
o Годишният лихвен процент по шест-месечни депозити в BGN e 4Ѕ - 5%;
o Периодът до падежа е 180 дни.
За да изчислим форуърд курса, е необходимо първо да намерим форуърд сконтото/премията (разликата между спот и форуърд курса). Заместваме във формулата:
спот курс х лихвен диференциал х дни до падежа
360 х 100 + (лихвен процент върху чуждестранната валута х дни до падежа)
0.0273 премия (в лв.)
Тогава форуърд курсът е равен на сбора на спот курса и премията:
Форуърд курс = 2.2092 + 0.0273 = 2.2365 лева за щатски долар.
Когато след шест месеца фирмата извърши плащането към банката, то ще бъде по курс 2.2365 лева за един долар, т.е. в замяна на своите 100 000 щатски долара, фирмата ще получи 223 650 лева. В случая, мерено спрямо спот курса, фирмата “спестява” 0.0273 лв. за всеки долар. Освен това тя не се интересува от текущия спот курс към момента на плащането, тъй като още при сключването на форуърд сделката се е застраховала от валутния риск.
Нека разгледаме още една ситуация.
За закупени стоки от чужбина фирма дължи сумата 100 000 щатски долара на чуждестранен партньор. За да избегне валутния риск, компанията решава да сключи с обслужващата я банка форуърд сделка и да закупи същата сума щатски долари с вальор датата, на която ще извърши плащането.
Отново приемаме, че:
o Спот курсът на USD/BGN е 2.2092 – 2.2100;
o Годишният лихвен процент по шест-месечни депозити в USD e 1ѕ - 2 %;
o Годишният лихвен процент по шест-месечни депозити в BGN e 4Ѕ - 5 %;
o Периодът до падежа е 90 дни.
В случая форуърд сконтото/премията е:
0.0179 премия (в лв.)
Тогава фордуърд курсът е равен на сбора от спот курса и премията:
Форуърд курс = 2.2100 + 0.0179 = 2.2279 лева за щатски долар.
На датата на падежа, т.е. след три месеца, фирмата ще купи определената сума щатски долари по курс 2.2279 лева за един долар, т.е. за общата сума от 100 000 щатски долара, ще получи 222 790 лева. В случая разходът за хеджиране за компанията възлиза на 0.0179 лв. за всеки долар.
От разгледаните примери можем да направим следните изводи:
Износителят, който продава “на форуърд” чуждестранна валута, печели от форуърд премията. Тази печалба всъщност е възвращаемостта, дължаща се на лихвения диференциал между двете валути, и е правопропорционална на продължителността на периода, за който се хеджира. Основното в случая за износителя не е печалбата от курсовата разлика, а избягването на потенциална загуба от понижение на валутния курс.
Вносителят, който купува “на форуърд” чуждестранна валута, губи форуърд премията. Това за него представлява разходът за хеджиране срещу валутния риск. Размерът на премията зависи от лихвения диференциал между лева и чуждестранната валута, и е правопропорционална на периода, за който се хеджира. Главното за вносителя, обаче, е че се предпазва от неблагоприятно за него повишение на валутния курс.
|
