Основният законов акт, регулиращ материята е Законът за държавните такси, който е приет в края на 1951 година и е в сила от 1 януари 1952 година. До настоящия момент Законът за държавните такси е изменян и допълван над 30 пъти /по-съществени промени са извършвани през 1991, 2002 и 2003 години/. В резултат от факта, че законът е приет при напълно различни обществени отношения и че промените в него на са резултат от единна политика и ясна цел, са налице множество слабости в регулираната материя.

• Законът за държавните такси няма ясно дефинирана цел, като по този начин е възпрепятствана оценката по отношение политиката, прокарвана от държавата с механизма на държавните такси и се затруднява извършването на ефективна оценка на въздействието;
• Липсва механизъм за спазване разпоредбата на чл.60, ал. 1 от Конституцията, по отношение съобразяването на размера на таксиите с имуществото и доходите на гражданите;
• Законът не дефинира в пълнота видовете такси същността и функцията им /например липсва регламентация относно възпиращите и стимулиращи такси и др./ и не дефинира ясно принципите, съгласно които се определят действията и услугите, за които се заплаща държавни такси;
• Липсва институционална рамка в областта на държавните такси – няма определен орган за наблюдение, контрол и методическа помощ по отношение на таксите;
• Не са регламентирани основните правила/методиката за определяне на размера на държавните такси, която да отчита техния вид и функция;
• Липсва регламентация относно параметрите и основните принципи, които трябва да съдържат специалните закони, с които се въвеждат такси;
• Законът посочва конкретни случаи на облекчения, но няма единен регламент или общи принципи относно предоставянето на облекченията при заплащане на държавните такси, в това число с какъв нормативен акт е допустимо да се въвеждат облекчения, в какви случаи, какъв е механизмът за определяне на размера на облекчението и т.н.;
• В преходните и заключителните разпоредби на закона са посочени някои случаи на изключения от обхвата му. Липсват обаче принципни положения, в кои случаи държавни такси следва да бъдат изключени от обхвата на закона, поради какви причини някои държавни такси са изключени от неговия обхват.

Срокове за предоставяне на услуги

В ЗДТ няма конкретно определени срокове за предоставяне на административна или друга услуга. Кореспондиращата норма на чл. 3 от ЗДТ само уточнява, че държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата. Доплащането на таксата за документи, в които цената е установена по-късно, се извършва в 14-дневен срок от установяването й.

Анализът на разпоредбата показва, че заплащането на държавна такса е необходима процесуална предпоставка за развитие на производството по извършване на действие и/или при издаване на документ от страна на държавен орган или бюджетна организация. Горният 14-дневен срок също не е срок за предоставяне на услуга, а такъв, който касае заплащането на окончателната такса, ако първоначално тя е заплатена или установена неправилно в по-нисък размер.

Такси

В чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗДТ е разписано, че държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат в брой или безкасово по съответната сметка. Държавните такси могат да се плащат чрез държавни таксови марки само ако това е изрично предвидено в нормативен акт. Министърът на финансите определя със заповед реда за унищожаване на държавните таксови марки. Пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

Анализът на двете групи такси е изграден на ясното разграничение на същите в горния нормативен текст. Пропорционалните зависят от „цената“, което би трябвало да се разбира като себестойността й, съобразно търсенето на услугата или документа. Обратно, простите такси са разходноориентирани.

Важно е да се отбележи, че именно в ЗДТ са посочени хипотезите, при които е налице освобождаване от заплащане на държавни такси. Разпоредбата на чл. 5 от ЗДТ постановява, че се освобождават: а) молбите, подавани до Народното събрание, до Президента на републиката, до Министерския съвет; б) документите и книжата по трудовата дейност на работниците и служителите по законите за защита на труда и разпоредбите, издавани по тяхното приложение, както и трудовите договори - индивидуални и колективни; в) ищците - работници и служители, по искове за изработена заплата и надница, а така също и по други искове, произтичащи от трудовите договори; г) ищците - членове на трудово-производителни занаятчийски кооперации, по искове за възнаграждение за работа в същите кооперации; е) ищците - по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения; ж) ищците - по искове за издръжка; з) регистрация на актове за раждане, смърт и осиновяване и първоначалните свидетелства за регистрация на актове за гражданско състояние; к) всички документи и книжа: по наказателни дела от общ характер, по дела за издръжка, по дела за настойничество, по дела за установяване на произход; книжата и документите по определяне и даване помощ на многодетни майки, по обществено подпомагане, по социално-правна охрана на малолетни, по придобиване право на пенсия, по учредяване, регистрация и други промени на кооперации; л) книжата и документите във връзка с дейността на взаимоспомагателните каси; м) всички видове молби, заявления, именници, свидетелства и удостоверения за образование и за завършване на квалификационни курсове, както и каквито и да е други свидетелства, удостоверения и дубликати от тях, които се издават от учебните и учебно-възпитателните заведения за получаване на основно и средно образование и от Министерството на образованието, младежта и науката; н) чуждите граждани, приети по силата на междудържавните договори и спогодби за участие в конкурси за обучение в държавните висши и полувисши учебни заведения; о) инвалидите, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия; п) Българският Червен кръст; р) молбите за вписване на училищни настоятелства в регистъра на окръжния съд; с) случаите, предвидени в международни договори, които са в сила за Република България. т) страните по производствата по чл. 14б от Закона за социално подпомагане; у) документите за самоличност по чл. 26, ал. 3 и чл. 30, ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

Видимо е, че законодателят е предвидил прекалено много хипотези, при които е налице освобождаване от държавни такси за предоставяне на услуга или издаване на документ. Тези хипотези са свързани с различни правни действия или с различни правни субекти, като законодателните основания за това са свързани най-вече със социалната политика или с международни ангажименти на Република България.

Други актове, регламентиращи административното обслужване, в частта на освобождаване на държавни такси: чл. 5, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление постановява, че всички документи по този закон се освобождават от държавни и местни такси.