Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2015 12:11 - Нормативна уредба, свързана с административното обслужване
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 1449 Коментари: 0 Гласове:
0



Тъй като съществуват редица политики (политики, свързани с цялостната административна реформа, въвеждането на електронното управление; административното опростяване и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, таксите за предоставяните административни услуги, децентрализация, достъпа на гражданите до публична информация и др.), които влияят на предоставянето на административни услуги, нормативните актове свързани с предоставянето на административни услуги или свързаните политики са значителен брой.

Силни и слаби страни на съществуващата нормативна уредба относно предоставянето на административни услуги.

Силни страни

 

·           Административните производства пред всички органи на власт са уредени с общ процесуален закон – Административнопроцесуалния кодекс.

·           Налице е ясна регламентация на задълженията на административните органи относно:

ü        Осигуряване на общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им;

ü        Осигуряване на достъп до формулярите и оказване на съдействие за попълването им;

ü        Предоставяне на пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси.

·           Налице е регламентирана възможност за подаване исканията за издаване на актове в което и да е звено на администрацията, без значение на териториалното му местоположение.

·           Отделно от това е предвидена възможността за съдействие при извършване на административни услуги на принципа „най-близо до хората“, където общинските администрации да получават заявленията за услугата.

·           Налице е задължение административните органи да обслужват заинтересованите граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена.

·           Регламентирано е задължението за административните органи да осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време (плаващо или гъвкаво работно време, в интерес на гражданите).

·           Налице е принципна постановка и задължение административните органи да информират гражданите и организациите за възможностите за подаване или получаване на документи по електронен път в Интернет.

·           Гражданите и организациите са поставени в условията на свободен избор относно формата за подаване на искането/заявлението за административно обслужване.

·           Регламентирани са многобройни канали за подаване на искане/заявление за административно обслужване (по електронна поща, факс или по друг начин, оповестен от органа като технически възможен съгласно АПК; чрез лицензиран или регистриран пощенски оператор съгласно ДОПК).

·           Налице е законова регламентация за свободен избор на мястото на получаване на услугата.

·           Общите правила за организацията на административното обслужване в администрацията се определят с наредба, приета от Министерския съвет, което налага унифициран, единен практически подход.

·           Организациите, овластени да извършват административни услуги или предоставящи обществени услуги, са задължени да определят организацията за административното обслужване в своите вътрешни актове.

·           Налице е законово регламентирано задължение за административните органи при упражняване на своите правомощия във връзка с регулирането и контрола върху стопанската дейност да предоставят пълна информация за дължимите такси и методиката за тяхното определяне.

·           В основното административно законодателство е проведена политиката на спазване принципите за добросъвестност, последователност и предвидимост.

·           Налице е единен законодателен подход чрез прилагане на разходоориентиран подход при определяне на таксите.

·           Налице е принципна регламентация събраните такси да могат да се ползват за повишаване качеството на предоставяната услуга.

·           Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните.

·           Налице е правна регламентация на процеса по предоставяне на вътрешни административни услуги.

·           Нормативно уредено е съществуването на единен портал за достъп до електронните административни услуги.

·           Налице е един компетентен орган за изграждането и поддържането на единен портал за достъп до електронните административни услуги.

·           Налице е задължение на административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път.

·           Налице е вариантност на електронните канали за подаването на електронни документи/

·           Съществува правна възможност за създаване и използване на специална електронна пощенска кутия от всеки гражданин и организация/

·           Дефинираните понятия „административна услуга”, „административно обслужване” и „вътрешна административна услуга” на ниво общо законодателство са еднозначни.

 

Слаби страни

·           Дефинираното условие „съобразно наличните технически възможности”  поставя в невъзможност прилагането на регламентацията.

·           Сроковете за предоставяне на услуги в общия устройствен закон за администрацията, в общия процесуален закон и в специалните закони са различни.

·           Обхватът по отношението на органите, които извършват административно обслужване в различните закони е различен.

 

 

1.      Нормативни актове, свързани с административното обслужване:

·      Кодекси:

o         Административнопроцесуален кодекс (АПК);

o         Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК);

·      Закони:

o         Закон за администрацията (ЗА);

o         Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД);

o         Закон за държавните такси (ЗДТ);

o         Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ);

o         Закон за електронното управление (ЗЕУ);

o         Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП);

o         Закон за дейностите по предоставяне на услуги (ЗДОУ);

o         Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ);

·      Наредби:

o         Наредба за административното обслужване (НАО);

o         Наредба за електронните административни услуги (НЕАУ);

o         Наредба за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите (НВОЕДДХНА);

o         Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност (НОИОСИС);

o         Наредба за регистрите на информационните обекти и на електронните услуги (НРИОЕУ);

o         Наредба за изискванията към единната среда за обмен на електронни документи (НИЕСОЕД);

o         Наредба за удостоверенията за електронен подпис в администрациите (НУЕПА);

o         Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги (НДДУУРНПИПУУ);

o         Наредба за изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на квалифициран електронен подпис (НИАСПКЕП);

o         Наредба № 1 от 10 март 2011 г. за реда и условията за водене, съхраняване и достъп до регистъра на доставчиците на удостоверителни услуги (Наредба №1);

·                                                   Други

o         Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите (МОРоРТ).

 

2.      Представяне на основните постановки в нормативните актове, свързани с административното обслужване:

2.1.         Кодекси

2.1.1.       Административнопроцесуален кодекс

Основната цел на кодекса е да се извърши цялостна реформа на административното правораздаване в Република България. Също така се цели да бъде подобрен достъпа на гражданите до правосъдие, а с цел упражняване на по-добър контрол върху администрацията съществуващото към момента на изготвянето на АПК законодателство, е обединено в един кодекс. Очакваните резултати са свързани с утвърждаване върховенството на закона като най-сигурната гаранция за защита правата на гражданите при контактите им с администрацията, а така също - постигането на една по-опростена, по-достъпна, по-разбираема за гражданите административна процедура. Същевременно процесът се предвижда да стане и значително по-бърз. АПК е в основата на модерния български административен процес, обхващащ в себе си всички присъщи на административните органи производства. Той обединява в себе си правна материя, която е била предмет на повече нормативни актове, заместени от същия кодекс. Тази правна материя е доразвита така, че да отговаря на съвременните реалности в обществото, държавата и правото.

 

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от АПК е посочено, че кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго.

АПК се прилага и по отношение на извършването на административни услуги: § 8. от ПЗР предвижда, че уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

 

Срокове за предоставяне на услуги

Като общ процесуален закон за българското законодателство, АПК е пунктуален по отношение на сроковете за издаване на индивидуален административен акт (чл. 57 от АПК). Съгласно ал. 1 административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Административният акт по чл. 21, ал. 2 (волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения) и ал. 3 (волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ) се издава до 7 дни от датата на започване на производството (чл. 57, ал. 2 АПК). Първата от тези две категории е свързана с декларативни или констативни актове, които в някои случаи могат да бъдат разглеждани като предоставяне на услуга на заинтересованото лице, тъй като то може да има нужда да се ползва от тях при наличие на правен интерес за това. Втората категория е свързана с издаване на документ на лицето и попада под общото разбиране за административна услуга.

Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни (чл. 57, ал. 3 АПК).

Много важно е законодателното разрешение на алинея четвърта от разглеждания текст. Тя постановява, че незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции.

Предвидена е възможност и за усложнено административно производство (чл. 57, ал. 5 АПК) - когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.

Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 – 5 (чл. 57, ал. 6 АПК).

АПК урежда и случаите, когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган. В тези случаи срокът за издаването на акта се смята за продължен, но с не повече от 14 дни.

Такси

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс. Нормата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от АПК постановява, че административните органи предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси.

Взаимодействие

В чл. 23 на АПК се съдържа правилото относно общата компетентност при издаване на административен акт. Предвидено е, че когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от ЗМСМА - от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им. Актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.

В чл. 36 от АПК е указано, че доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.

В някои случаи, административният орган не се ангажира за взаимодействие с други държавни органи, като законодателят поставя тежестта на този ангажимент на заинтересованото лице. В този смисъл е разпоредбата на чл.42 от АПК „Удостоверение за снабдяване с документи от държавни органи”, която посочва, че по искане на страна органът, водещ производството, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да я снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на правата и задълженията й.

 

Канали за достъп до предоставяните услуги

Видно от чл. 29, ал. 1 АПК, ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно. Категоричността на законодателя относно идентичната сила на двете форми за действителност очевидно има отношение към неглижираната няколко десетилетия устна форма и „връщането й” като абсолютно валидна форма, стига да няма ограничения за това в специалното законодателство.

Разпоредбата на втората алинея е в смисъл, че писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон.

Съгласно чл. 29, ал. 3 длъжностното лице, приело искането, потвърждава с писмено отбелязване внасянето му. Това е форма за доказване, а не за валидност, и касае принципа на отчетност на администрацията.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от АПК предвижда, че съобразно наличните технически възможности писменото искане и приложенията към него могат да се подадат по електронна поща, факс или по друг начин, оповестен от органа като технически възможен.

Следователно каналите са: 1) електронна поща; 2) факс; и 3) „друг начин“, който е практически неограничен като избор. Единственото изискване е този друг начин на бъде предварително оповестен от органа като технически възможен.

В чл. 29, ал. 5 АПК е посочено, че исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило. Тоест устната форма на валидност на лицето се трансформира в писмена форма за доказване на администрацията, с оглед на принципа на отчетност. При по-широко тълкуване, дори заявителят да откаже да подпише протокола, неговата устна форма за действителност е спазена и това задължава администрацията да развие едно законосъобразно административно производство.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 6 АПК предвижда, че административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания - в рамките на работното си време. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. В последния случай сроковете за вземане на решение от административния орган започват да се броят от следващия работен ден.

При анализа на тази разпоредба, изглежда, че устната форма е по-ограничена във времето – само в рамките на времето за работа с посетители, докато писмените искания се приемат в рамките на работния ден (който при ненормирано работно време или работа на смени би трябвало да се тълкува като времето, в което на работното място присъства поне един служител на администрацията, а не като официално оповестеното работно време на цялата администрация).

 

2.1.2.      Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Основната цел на Данъчно-осигурителения процесуален кодекс е въвеждането на ясен, последователен, единен, интегриран и по възможност опростен процес, като се гарантира интересът на държавата за установяване и събиране на всички дължими данъци и осигурителни вноски, предотвратяване на заобикалянето на закона и укриването на приходи и доходи.

 




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 740981
Постинги: 219
Коментари: 35
Гласове: 96