Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2012 22:21 - История на Европейската интеграция
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 1679 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Следвоенна Европа

     Идеята за обединена Европа се свързва с теориите и концепциите, възникнали в края на 19 и през целия 20 век.
    По време на Първата световна война се появяват неясни проекти за бъдещ съюз, но те остават без практически последици. Втората световна война превръща в дълбоко убеждение необходимостта от предприемането на конкретни и реални действия за изграждане на обединена Европа, основана на свободната воля на правителствата и солидарността между европейските народи.
    В кратък период след приключването на войната на континента се създават три типа международни организации: военни, политически и икономически, всяка от които има своето място и значение за развитието на интеграционните процеси.

 

Военните организации

 

    Военните организации са отговор на необходимостта от гаранции за колективна сигурност на западните демокрации в периода на Студената война.
    През 1947 г. Франция и Великобритания сключват в Дюнкерк споразумение, насочено срещу възможна агресия от страна на Германия. Същата година се лансира доктрината “Труман”, която гарантира готовността на САЩ за подкрепа на държавите в Европа, застрашени от комунистическа агресия.
    През месец март 1948 г. с Брюкселския пакт, сключен между Франция, Великобритания и държавите от Бенелюкс ( Белгия, Нидерландия и Люксембург ), се създава първата следвоенна организация в Европа с военна насоченост.
    През месец април 1949 г. с договора ат Вашингтон 12 държави полагат основите на евро-атлантическото сътрудничество в областта на отбраната и създават НАТО.
    През месец октомври 1954 г. след решенията на Лондонската конференция се сключват Парижките споразумения за изменение на Брюкселския пакт, който се превръща в Западноевропейски съюз.

 

Политически организации

 

    През месец май 1948 г. представителите на европейските движения свикват в Хага Конгрес на Европа, на който ясно се открояват двата подхода към изграждането на Европа - федерален и междуправителствен ( конфедерален ). На Конгреса се обсъжда перспективата за изграждането на Европейски щати - идея, лансирана в реч на Уинстън Чърчил в Цюрихския университет през септември 1946 г.
    На 5 май 1949 г. в Страстбург 10 западноевропейски държави подписват устава на Съвета на Европа - политическата организация на следвоенна Европа.

 

Икономически организации

 

    Първоначалният тласък за икономическа интеграция след войната се инициира отвъд Континента. През юни 1947 г. държавният секретар на САЩ Джордж Маршал предлага масирана икономическа помощ за Европа, както Западна, така и Източна, ако европейските държави взаимно си сътрудничат за преодоляването на последиците от войната. В отговор и изпълнение на т. нар. план “Маршал” през месец април 1948 г. 16 европейски държави създават Европейска организация за икономическо сътрудничество. В последствие се присъединяват САЩ и Канада и тя прераства в действащата и сега Организация за икономическо сътрудничество и развитие.

    Създадените от европейските държави организации, посочени по-горе, макар и да покриват основните сфери на сътрудничество, не надхвърлят рамките на класическите междудържавни отношения и са далеч от интеграционната идея за Европа.     Геополитическата ситуация на континента, белязана от Студената война, императивно налага изграждането на качествено нов тип междудържавни отношения. В този контекст шест държави от ЕОИС - Белгия, Франция, Италия, Нидерландия, Люксембург и Западна Германия, избират пътя на задълбочена интеграция и създават последователно три интеграционни организации с икономическа насоченост - Европейска общност за въглища и стомана, Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия.

Европейска общност за въглища и стомана

    В основата на създаването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) е декларацията на френското правителство, произнесена на 9 май 1950 г. от министъра на външните работи Робер Шуман, вдъхновена и подготвена от френския политик Жан Моне. На 18 април 1951 г. в Париж Шестте - Франция, ФРГ, Белгия, Нидерландия, Италия и Люксембург, подписват учредителния договор на Европейската общност за въглища и стомана, който влиза в сила на 25 юли 1952 г. и е сключен за срок от 50 гадини.   Непосредствена цел на Общността е да допринесе, посредством създаването на общ пазар за въглища и стомана, за икономическия растеж, увеличаване на заетостта и повишаване на жизненото равнище в държавите-членки. Договорът описва институционалния механизъм на ЕОВС, чийто модел е в основите на Европейски съюз. Този модел се позовава на следните принципи:

·        върховенство на институциите, в рамките на възложената им от договора компетентност;

·        независимост на институциите, обезпечена с правни гаранции;

·        сътрудничество между институциите;

·        равенство между държавите.

Създаването на Общността се приема като “първи етап на Европейската федерация”, “необходима за запазването на мира”.

Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия

    В началото на месец април 1955 г. Пол-Анри Спаак в качеството си на външен министър на Белгия отправя предложение до колегите си от ЕОВС за организиране на международна конференция, която да обсъди идеята за разширяване на компетенциите на ЕОВС до други икономически сектори. Конференцията се провежда на 1 и 2 юни 1955 г.в Месина ( Сицилия ). Подписаната резолюция възлага подготовката на проекто-текстовете на учредителните договори на “Комитет от правителствени представители, подпомагани от експерти, под председателството на политическа личност, натоварена да координира различните дейности”. Под ръководството на Пол-Анри Спаак на 29 и 30 май 1956 г. комитетът приема т. нар. доклад “Спаак”, послужил за основата на подписаните година след това на 25 март 1957 г. в Рим договори за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и на Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ), т. нар. Римски договори, които влизат в сила на 1 януари 1958 г.

    В преамбюла на договора за Европейската икономическа общност държавите-учредителки отбелязват решимостта си да изградят основите на все по-тесен съюз между народите на Европа. Постигането на тази политическа цел се предвижда чрез създаването на Общ пазар на територията на Шестте, чрез създаването на Митнически съюз и чрез постепенно премахване на пречките пред свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали. Към Общия пазар се прибавят и общи политики в сферата на селското стопанство, търговията, транспорта, конкуренцията и др.

    В деня на подписването на договорите от Рим се подписва и Конвенция за някои институции общи за Европейските общности. Още тогава за трите общности са предвидени единно Събрание, единен съд, а единен Икономически и Социален комитет за ЕИО и ЕВРАТОМ.
    По-късно с така наречения Договор за сливане, подписан в Брюксел на 8 април 1965 г. и влязъл в сила през 1967 г., се създават единна Комисия и единен Съвет за трите Общности. С тази стъпка се поставя началото на процеса на изграждане на Европейската Общност ( ЕО ).

Европейска общност

    Европейската общност (ЕО) има за своя задача посредством създаването на общ пазар и на икономически и валутен съюз, както и чрез осъществяването на общи политики, да подпомага хармоничното, балансираното и устойчивото развитие на икономиката, социалното сближаване и солидарността между страните-членки.

С оглед на реализиране на посочените цели, дейностите на Общността включват:

·        забрана между държавите-членки на мита и количествени ограничения върху вноса и износа на стоки;

·        обща търговска политика;

·        вътрешен пазар, характеризиращ се с отмяна на пречките за свободно движение на стоки, лица, услуги и капитал;

·        обща политика в областта на селското стопанство и на риболова;

·        обща политика в областта на транспорта;

·        система, която да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар;

·        сближаването на законодателството на страните-членки до степен, необходима за функционирането на общия пазар;

·        политика в социалната област, включваща и Европейски социален фонд;

·        укрепване на икономическото и социално сближаване;

·        политика в областта на околната среда;

·        укрепване на конкурентноспособността на индустрията на Общността;

·        насърчаване на създаването и развитието на трансевропейски мрежи;

·        асоцииране на отвъдморски страни и територии, с оглед да бъде увеличена търговията и да се насърчава съвместното икономическо и социално развитие и други.

Единен европейски акт

    След разширяването на Европейската общност с Обединеното Кралство, Дания, Ирландия и Гърция, провеждането на преки избори за Европейски Парламент и решението за изграждане на единен вътрешен пазар въз основа на представената от Комисията “Делор” “Бяла Книга за изграждане на вътрешния пазар”, през месец юни 1985 г. Европейският Съвет в Милано взема решение за свикване на първата Междуправителствена Комисия за промени в учредителните договори. На Европейския Съвет в Люксембург пред месец декември 1985 г. Десетте постигат необходимото решение за изготвяне на Единен Европейски Акт (ЕЕА). ЕЕА се подписва на 28 февруари 1986 г. и влиза в сила на 1 юли 1987 г. Основните промени на ЕЕА засягат изграждането на единния вътрешен пазар и задълбочаването на сътрудничеството в областта на външната политика. След направените промени в институциите най-съществени са увеличаването на случаите на гласуване с квалифицирано мнозинство от Съвета и създаването на Първоинстанционен съд.

Европейски съюз

Договор от Маастрихт

    След реализирането на единния вътрешен пазар се създават условия за преминаване към по-висш етап на интеграционния процес - Икономически и валутен съюз. През месец декември 1989 г. Европейският съвет в Страсбург взема решение за свикване на Междуправителствена Комисия за ревизиране на учредителните договори.   Необходимостта от адекватен отговор на политическите събития в Централна и Източна Европа и желанието на тези страни да се присъединят към ЕО обуславят решението за свикване на две МПК: една за Икономически и валутен съюз на 13 декември 1990 г. и друга за Политически съюз на 14 декември 1990 г., които започват работа в Рим.

На 7 февруари 1992 г. в Маастрихт страните-членки подписват договор за Европейски съюз, които влиза в сила през ноември следващата година. Направени са съществени изменения в учредителните договори на Общността. Според приетата терминология те се превръщат в първи стълб на ЕС и процеса на интеграцията. Договорът за ЕС обхваща другите два стълба - обща политика в областта на външните отношения и сигурността и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи. В последствие с Договора от Амстердам тази област е стеснена до полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

 

Договор от Амстердам

    Договорът от Амстердам е подписан на 2 октомври 1997 г. и влиза в сила от 1 май 1999 г. Неговите основни цели са да регламентира механизми, свързани с мерки за увеличаване на заетостта, да интегрира постигнатото чрез Шенгенските споразумения в рамките на Общностите, като по този начин бъдат преодолени пречки, свързани със свободата на движение, да бъдат реформирани институциите, да регламентира по нов начин сътрудничеството между държавите-членки в областта на допълнителните два стълба на интеграция.

    Приета е разпоредба за въвеждане на гражданство на ЕС за всички граждани на страните-членки. Те имат право да работят и живеят във всяка една от 15-те, да избират и да бъдат избирани в местни и парламентарни избори, да получават дипломатическа защита от представителства на държавите-членки на ЕС във всяка друга държава, когато това се налага.

    По отношение на втория стълб - обща политика в областта на външните отношения и сигурността, основна задача е определяне на принципите и основните насоки на тази политика, вземане на решение за общи стратегии, одобряване на съвместни действия и приемане на общи позиции. В областта на сигурността се подчертава същественото значение на Западноевропейския съюз и си поставя задача за създаване на обща европейска отбранителна политика, а при наличие на предпоставки за това и на европейска отбрана.
    Договорът от Амстердам предвижда засилване на полицейското сътрудничество между държавите-членки, включително и в рамките на Европол, с оглед борбата срещу организираната престъпност, тероризма, трафика на хора, незаконният трафик на оръжие и наркотици, както и създаване на всякакви условия за сътрудничество между правораздавателни органи по наказателноправни въпроси.

 

Договор от Ница

    По време на преговорите по Амстердамския договор не се постига съгласие по въпроси, свързани с институционалната реформа на ЕС, необходима за функционирането на разширения съюз, големината и състава на Комисията, разширяването на нормотворчеството чрез квалифицирано мнозинство на Съвета и тежестта на гласовете на отделните страни-членки в него. През месец декември 1999 г. в Хелзинки Европейският съвет взима решение за свикването на Междуправителствена Комисия, която да изготви проект за подготвяне на институциите на ЕС за бъдещото разширяване. В Ница - година по-късно, се провежда Междуправителствената Конференция, чиито основни решения са свързани със:

·        Състава на Европейската комисия: ЕК ще има по един представител от всяка държава, членуваща в Европейския съюз, докато техният брой не достигне 27. След това членовете на Комисията ще се определят на ротационен принцип;

·        Вземането на решения с квалифицирано мнозинство: Гласуването с квалифицирано мнозинство е разширено в 29 области, но за важни области се запазва единодушието - напр. данъчното облагане, социалното осигуряване, имиграционни въпроси, търговията с услуги в областта на аудиовизията и културата, гласуването на финансовия план за 2007-2013 г.;

·        Засиленото сътрудничество: Регламентирането на засиленото сътрудничество дава възможност на група от най-малко осем държави-членки да върви напред в европейската интеграция, без да чака останалите;

·        След разширяването Европейският парламент ще има 732 члена, 17 от тях ще бъдат избрани от България; Споразумението от Ница ще се превърне в договор от Ница, когато всичките 15 страни-членки ратифицират текста. Очаква се това да стане в началото на 2001 година.

·         

Декларация от Лаакен

    Декларацията от Лаакен, пописана по време на срещата на Европейския съвет от 15-17. 12. 2001 г. е своеобразен отговор на предизвикателствата, пред които е изправена Европа и ЕС.
    Началото на 21 век остро постави пред европейския континент необходимостта от ограничаване и преодоляване на международния тероризъм, нестабилността на съседни региони и отрицателните последици от глобализацията.

    Главното предизвикателство за ЕС е неговото разширяване в Централна и Източна Европа. Разрастването в подобни размери е непосредствено свързано с необходимостта от провеждането на реформи, които да запазят институционалния баланс в ЕС и да засилят легитимността на интеграционния процес пред европейските граждани.

    В тази връзка Декларацията предлага предприемането на следните конкретни стъпки:

Европейска Комисия:

·        Председателят да се избира от Европейския парламент; с цел укрепване на политическия авторитет на Комисията;

·        Председателят да получи в договора по-големи правомощия при разпределянето на портфейлите между отделните комисари;

·        Европейската комисия да запази монопола си върху инициативата за приемане на ново европейско законодателство;

·        Да има по-голяма роля при определяне на дневния ред и програмата на Европейския съвет, при формулиране на нови политики и дефиниране на взаимоотношенията между европейските институции за тяхното прилагане.

 

Европейски парламент:

·        да получи допълнителни правомощия, като се предвиди прилагането на процедурата на съвместно решение по повече въпроси.

·        да получи самостоятелна бюджетна компетентност чрез премахване на разграничението между задължителни и незадължителни разходи.

·        създаване на смесена система от национални избирателни секции и европейски избирателни секции, което да допринесе за подобряване на участието в изборите за Европейски парламент.

Съвет:

·        да бъдат разграничени неговите законодателни и изпълнителни функции, като при изпълнението на законодателните си функции Съветът да работи на публична основа;

·        да се усъвършенства координацията в рамките на Съвета.

·        Реформиране на Съвета "Общи въпроси".

·        разграничане компетенциите на състава на Съвета, който ще се занимава с въпросите на външната политика (и ще се състои от външните министри на държавите-членки) от състава на Съвета, който ще се занимава с координация на работата на отрасловите Съвети (и ще се състои от специално назначени за целта "европейски министри" или вице-премиери, които ще заседават в Брюксел най-малко два пъти месечно).

·        да продължи тенденцията на разширяване гласуването с квалифицирано мнозинство.

Европейски съвет:

·        подготвян от реформирания Съвет "Общи въпроси", да остане този, който определя основните насоки на развитие на Съюза.

·        да действа като арбитър между отделните специализирани Съвети.

·        С оглед повече прозрачност и по-добро планиране на дейността, Европейският съвет да започне да приема многогодишна законодателна програма, изготвена по предложение на Европейската комисия и Европейския парламент.

·        Във връзка с разширяването на правомощията на Европейския парламент, изглежда резонно въвеждането на правото на Европейския съвет да разпуска Парламента по предложение на Европейската комисия.

Другите съществени предложения са свързани със:

·        одобряване на системите за вътрешна информация на националните парламенти преди взимането на дадено решение в рамките на Съюза. Сроковете за приемане на решения в рамките на Съюза следва да бъдат по-стриктно съобразени с вътрешно-националните съгласувателни процедури.

·        намиране на по-гъвкави форми на сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти, освен сега съществуващия COSAC (Комитет на председателите на комисиите по европейска интеграция от националните парламенти). Това магат да бъдат ad hoc срещи на европейски и национални парламентаристи, които да подпомагат процеса на взимане на решения.

·        на ниво страна-членка, усъвършенстване механизма за информиране и консултиране на парламента от правителството относно развитието на отделните политики в рамките на ЕС и приемането на европейско законодателство още на етапа на неговата подготовка.

·        укрепване на вече действащата система за информиране на националните парламенти от Европейската комисия за представените от нея законодателни инициативи.

·        изясняване на компетенциите в ЕС между националното и европейското ниво на управление, като се избягва подхода за съставяне на "каталог" на компетенциите, упражнявани на различните нива на управление в ЕС, не се отнемат правомощия от Европейския съюз и не се "ренационализират" определени политики.

·        съхраняване на принципа за постепенно прехвърляне на правомощия от национално на общностно ниво.

·        въпросът за субсидиарността да се остави на преценката на страните-членки и да се решава за всеки различен случай поотделно, доколкото определянето на политиката в дадена област или на дадено сътрудничество зависи от цялостното социално-икономическо развитие към определен момент.

·        Политическите решения на евентуални спорове относно компетентното ниво за взимане на решения да се търси в рамките на парламентарен комитет по субсидиарността, в който да участват депутати от ЕП и националните парламенти.

·        Европейският съд да упражнява юридически контрол върху прилагането на принципите на субсидиарността и пропорционалността.
Съгласно текстовете на Декларацията, независимо от евентуалните промени в компетенциите, упражнявани респективно от Съюза и страните-членки, солидарността и равенството между страните трябва да останат основни принципи на Европейския съюз.

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 1005285
Постинги: 295
Коментари: 40
Гласове: 120