Съвременната цивилизация поставя пред природата проблем от изключителна важност –намаляването на водните ресурси и тяхното замърсяване.Развитието на промишлените технологии и техните включени нови мощности прави водата “ключов проблем” за съществуването и опазването на човечеството.

Използване на водата в промишлеността

  Всеизвестно е какви големи количества вода се използуват при различните производствени процеси.

  Например за производството на

-1 тон чугун се използват 100 куб.м вода,

-1 тон захар-15 куб.м вода,

-1 тон синтетични влакна -500 куб.м вода.

  По такъв начин човечеството, от една страна ,непрекъснато увеличава нуждите си от вода,а от друга –тази вода поради замърсяването си вече е негодна за употреба и крие сериозна опасност за флората и фауната на водните басейни и за човека.       В редица държави замърсяването на водите взема застрашителни размери.Населението им ползва вода със съмнително качество.В повечето случаи като водоизточници се използват реките и езерата,замърсени с отпадъчни вещества.Специалистите считат, че не е далеч мига ,когато водата ще стане по-скъпа от виното.

  Поради замърсяване на водоизточниците например Холандия внася от Норвегия неограничени количества питейна вода и такава за битови нужди.

  Замърсяването на водите от промишлеността се дължи преди всичко на химичните вещества,които се използват или получават в производството.Някои от тях притежават бактирицидни свойства и променят нормалната флора и фауна на водоприемниците.По-голямата част от тези химически вещества са токсични и опасни за здравето на човека/цианиди,арсен/.

  Бързите темпове на промишлено развитие , недостатъчния брой пречиствателни съоръжения, лошата експлоатация на съществуващите такива, честите аварии в тях,липсата на обратни цикли за използването на промишлените води –това са главните причини, които усилват замърсяването на водите.     Замърсяването на водите се дължи и на детергентите.

 През последните 30-40 години те представляват повече от 2/3 от търсените миещи вещества.При получаване на хлор от синтезата на детергентите на нефт и на редица други продукти се използва или освобождава живак,който се отнася във водоприемниците и се утаява на дъното им.Там под действието на някои бактерии живака се превръща в разтворими живачни съединения,които по хранителната верига достигат до рибите и ги отравят.Вредата от детергентите е голяма защото те преминават през пречиствателните съоръжения без изменение.Молекулите им не се поддават на въздействието на ензимите.Детергентите съдържат и фосфати,затова когато попаднат във водоприемниците ,те стимулират растежа на водораслите.След загиването на водораслите водните екосистеми се пресищат от органични вещества,които затлачват водните басейни и техния кислороден баланс се нарушава.

  По своите качества детергентите нямат големи преимущества пред сапуна.Даже за производството на сапун се използват много по-достъпни и възобновяващи се ресурси,а освен  това в каналните води сапунът се разлага много по-добре от бактериите.Но сапунът бе изместен от детергентите ,тъй като носят по-големи печалби на производителите си.

Замърсяване на водоприемниците.

  Основни водоприемници на замърсените отпадъчни води от промишлеността са реките и езерата.Реките от своя страна стават причина за замърсяване на морета и на Световния океан.Много реки са се превърнали в русла на мъртви води и канали със заразени мръсни води,които създават условия за разпространението на епидемии.Такива води са негодни не само за напояване ,но не могат да се използват за други цели.    Застрашена е флората и фауната на реките.Вредното въздействие на замърсените речни води пряко или косвено заплашва човека.

  У нас има към 20 000 километра реки.От тях 15 000 км са замърсени главно от развитието на промишлеността.Водата на тези реки е негодна за битови нужди и неблагоприятна за рибното стопанство. Проведени комплексни изследвания на водите от реките Искър, Марица, Огоста, Янтра, Струма, Арда, Девня, Бели Лом ,сочат,че те са силно замърсени главно в районите ,където промишлените предприятия изхвърлят непречистените си и в много случаи отпадни води.

  Известни са случаи на масово отравяне на рибата в промишлено замърсените реки/Огоста,Чепеларе/.

  Отпадъчните води могат да се задържат и в езерата.

  В доклад за състоянието на езерото Мичигън е отбелязано,че водите му стават мъртви ,защото в него се оттичат каналите на 87 града и 118 промишлени предприятия.

  У нас от замърсяване от заводите в Девня ,Белославското езеро загуби значението си за рибното стопанство.Растителността наоколо е побеляла ,изсъхнала,а ниските храсти ,обливани от водата ,са вкаменени.

  Естествените водоприемници на реките са моретата.Те приемат замърсените води на реките,в тях се изхвърлят непосредствено битовите и отпадъчни води от хиляди промишлени предприятия и заводи, разположени в пристанищните градове.

  Нефтодобивната и нефтопреработвателната индустрия са серозен източник на замърсяване не само на атмосферния въздух ,но и на моретата.Хиляди танкери пренасят нефт и нефтопродукти .Замърсяването настъпва главно при изчистване на резервоарите и при миенето на танкерите.При често случващите се внезапни и непредвидими аварии на танкерите в открито море нефта изтича направо в морето/както се случи наскоро - повече от 2,000 тона (около 12 хил. барела) мазут са се разлели в Керченския проток свързващ Азовско и Черно море, след като руският танкер Волганефт 139 е бил разцепен на две от разразилата се ураганна буря/.

  Замърсените с нефт води пречат за проникването на кислорода,с което се създава опасност за живота на организмите в морската вода.Нефтопродуктите се задържат под люспите и в мускулатурата на рибите и застрашават хората,които ги консумират.Установено е,че нефтът съдържа и канцерогенни вещества.Крайбрежните води на Черно море периодично се замърсяват с нефт и нефтопродукти от наши и чужди танкери.   Замърсените от промишлеността води оказват своето токсично влияние върху живите организми.Животът в такива води намалява силно,а в някои случаи се унищожава тотално заради нарушения кислороден режим.Поливните площи и горите край отровените водоеми са застрашени от вредното въздействие на замърсените води.Установени са необратими нарушения в генетичния апарат на някои растения и животни,ставащи жертва на вредното замърсяване.

  В целия свят остро е поставен въпросът за опазване на водоизточниците от замърсяване и изчерпване.Бъдещето на човечеството е поставено под въпрос по отношение на питейната вода.Чистата питейна вода ще бъде разменната монета с висока номинална стойност за стоки, които в момента считаме за лукс.    

  Запазването на чистотата на водите и осигуряването на населението с чиста питейна вода е въпрос с важно здравно,икономическо и социално значение за цялото човечество.

Замърсяване на водите от военната промишленост.

 В морските води често неразумно се изхвърлят продуктите на военната промишленост-бойни химични вещества.

  През последните десетилетия радиацията доведе до сериозно замърсяване на въздуха,почвата и водите на нашата планета.

  При получаването на атомна енергия се отделят радиоактивни отпадъци,главно радиоактивни води,които неразумно се изхвърлят в околната среда и я замърсяват.Рибите концентрират в телата си мед,олово и цинк,а мекотелите и ракообразните-калций и сяра,които влизат в състава на радиоактивните отпадъци.Заразената с радиоактивни отпадъци риба става опасна за консумация.Радиоактивното замърсяване на морските води става и при аварии на атомни кораби и подводници.

Примери за това могат да се изброят достатъчно.  

  Отстраняването на заплахите срещу живота на планетата Земя са свързани с опазването на чистотата на природата. Проблема на цялото човечество може да бъде разрешен с една мащабна разумна политика за възстановяване на екосистемите- за чисто небе,въздух и вода !