В  началото на 20 век в Съединените Американски Щати  започват да работят мозъчни щабове, които търсят кодовете на успешната пропаганда. Пропаганда, която да служи на един тесен елит и да кара хората да повярват, че това, което им се представя от проправителствените медии, е добро за тях, дори когато им нанася вреди.

Тази тактика се нарича “изработване на техника на съгласие”. Нейни автори са Харълд Лосуел – виден теоретик на теорията на комуникациите и Уолтър Липман – спец по теория на масмедиите и водещ журналист-коментатор в САЩ десетилетия наред.

Според тези двама експерти по агитация и пропаганда населението на Америка и изобщо в света е “объркано стадо”, което не знае какво точно иска и кое е добро за него. Това го знае именно елитът, на когото служат двамата корифеи и този елит го спуска във вид на медийни послания, които трябва да водят до “национално съгласие”.

През 1917 г. САЩ са вкарани в Първата световна войнат именно чрез техниката на съгласие. Тъй като американците изобщо са нямали отношение към “европейската война” както са я наричали тогава, те трябвало да бъдат обърнати в мисленето си. На щатската върхушка е била нужна една намеса във войната по финансови причини. Това може да се разбере лесно, ако се види статистиката. Според нея до 1914 г. САЩ са имали дългове към европейски страни на стойност 7 милиарда долара. След Първата световна война става така, че всички големи европейски държави дължат на САЩ общо около 20 милиарда долара.

При тези данни няма нужда да обясняваме, че американският елит не е пожалил средства да изработи фалшив “консенсус” по въпроса за войната. Създадена е специална правителствена комисия под шефството на Джордж Крийл и под творческото ръководство на Едуард Бернайс – племенник на Фройд, който създава първите психогенни агресивни методи за въздействие на широка аудитория.

  Американската преса е залята от фалшификати, изобразяващи страшни картини – германски войници разчленяващи белгийски дечица. Това наистина обръща общественото мнение в САЩ за няколко месеца. Америка влиза във войната и това донася 27,3 милиарда долара печалба на водещите корпорации. Броят на милионерите скача шест пъти за две-три години, докато американските войници се бият и умират за неясна кауза.

  Ето силата на манипулацията на общественото мнение. Когато вместо да бъдат питани директно, хората биват първо обработвани с определени внушения, а след това заблуждавани с т. нар. социологически данни.